Заговор в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Заговор в смъртта». Краткое содержание книги:
— По-важното е, че благодарение на него ти не си пострадала толкова много. — Рурк нежно я целуна по челото. — Ела с мен. За щастие у дома има лекар.
— В момента ненавиждам докторите.
— Кога ли пък си ги обичала? — Той я поведе към кабинета й, където Луиз продължаваше работата си.
— Сега ги мразя повече от всякога. Помисли — преди по-малко от час Надин засне интервюто с мен. Но още никой не го е гледал, нито пък престъпникът е имал време да ме проследи, да програмира дроида и да го изпрати при мен. Следователно още снощи сме изнервили някого.
— Нали точно това искаше? Значи денят ти е бил много успешен.
— Да. — Тя подсмръкна. — Но отново изгубих ръкавиците си.
Единайсета глава
Късно следобед снежната буря продължаваше да бушува. Ив се усамоти в кабинета си и прочете резюмето на Луиз.
Вече знаеше, че за пръв път изкуствени човешки органи са били създадени от доктор Френдли и екипа му. Оказало се бе, че те се евтини и при това напълно заместват истинските. За сметка на това присаждането на органи съвсем не беше лесно. Трябваше да се открие подходящ донор, а органът да се запази и трансплантира.
Напоследък все по-често се прилагаше изграждането на бъбреци, сърца и други органи, като се използваха тъкани на пациента. Този метод беше за предпочитане, тъй като нямаше опасност организмът да изхвърли чуждото тяло, но процедурата отнемаше много време и беше прекалено скъпа.
С напредъка на медицината все по-малко се търсеха донори. Повечето органи, необходими за присаждане, се вземаха от хора, които бяха загинали при нещастни случаи.
Според Луиз в природата имаше равновесие. С нарастването на продължителността на човешкия живот донорите намаляваха. Над деветдесет процента от трансплантираните органи бяха изкуствени.
Някои заболявания успешно се лекуваха и не нанасяха поражения на сърцето, белите дробове и бъбреците на пациента. Но в случаите, когато заболяването беше прекалено напреднало което се случваше предимно с обитателите на бедняшките квартали, органите бяха безвъзвратно увредени и единственият изход беше присаждането на изкуствени заместители.
„На кого са били необходими безполезните органи? — питаше се Ив. — Защо е трябвало да бъдат убивани невинни хора?“
Вдигна поглед, когато Рурк влезе в кабинета, сетне замислено заговори:
— А може би убийствата са дело на поредния психопат, който „за разнообразие“ е опитен хирург, обзет от фикс идея. Може би е намислил да унищожи всички, които смята за по-низши от себе си и органите са неговите трофеи.
— Не откри ли някаква връзка между жертвите?
— И Снукс, и Спиндлър са били свързани с болницата на улица „Канал“, това е всичко. Не намерих друго общо, нито помежду им, нито с жертвите от Чикаго и Париж. Освен че са били от измета на обществото и че всеки един е имал сериозно заболяване.
Тя дори не препречете материалите, изпратени й от Мари Дюбоа — вече знаеше наизуст съдържанието им.
— Убитият в Париж е бил наркоман на около седемдесет, нямал е роднини. Когато имал пари, наемал евтино жилище, но през повечето време спял в някой вход. От време на време посещавал болницата за бедни, за да получи безплатни лекарства, когато нямал пари за дрога. Отпускането на лекарствата се извършва само след щателен медицински преглед. В картона на този човек е записано, че е имал цироза на черния дроб…
— Действително всичките му жертви страдат от някакво сериозно заболяване.
— Черен дроб, сърце, бъбреци. Този тип си прави колекция. Сигурна съм, че ключът към загадката се крие в някоя клиника — не съм сигурна дали става въпрос за „Дрейк“, „Нордик“ или друг медицински център.
— Може би не е само една — обади се Рурк и тя кимна.
— И това ми е хрумвало, но мисълта ме плаши. Човекът, когото преследвам, е доста високопоставен и с основание се чувства в безопасност. — Облегна се назад и продължи: — Той е образован, има успешна кариера и е педант. Сигурна съм, че има определена цел, Рурк, беше готов да убие ченге, за да я постигне. Но аз не мога да я открия.
— Може би го прави за удоволствие.
— Едва ли. — Ив затвори очи и си представи как изглеждаше всяка от жертвите. — Този човек не се забавлява, а действа съвсем професионално. Обзалагам се, че при всяко убийство изпитва удоволствие, но не това е истинската причина да отнема живота на различни хора.
Рурк се наведе, повдигна брадичката й и огледа лицето й.
— Това разследване те съсипва в буквален и в преносен смисъл.
— Не се притеснявай, Луиз ме „закърпи“. Тя не е толкова досадна като другите лекари.