Корона от мечове

Рееше се в Празнотата, обкръжен от неведома пустош, и го изпълваше сайдин, сайдин, който се мъчеше да го стрие на прах в трошащия стомана студ и зной, зной, от който камък щеше да лумне в пламък, сайдин, носещ с приливите си покварата на Тъмния и гнетяща развала в костите му. В самата му душа, боеше се той понякога. Не му се гадеше толкова в стомаха, както преди. От това се боеше още повече. И през този порой от огън, лед и гнусота мазно се лееше… живот. По-добра дума от тази нямаше. Сайдин се мъчеше да го унищожи. Сайдин го изпълваше с жизненост. Заплашваше да го изпепели и го блазнеше. Битката беше за оцеляване, борбата — да попречи да бъде погълнат, усилена от чистата радост на живота. Така сладък въпреки мръсотията. Какво ли щеше да бъде, ако нея я нямаше, ако беше чисто? Невъобразимо. Искаше му се да привлече още, всичко да привлече в себе си.

Точно тук се криеше гибелното изкушение. Едно подхлъзване и способността му да прелива щеше да бъде обгорена завинаги. Едно подхлъзване и щеше да изгуби ума си, стига да не бъдеше просто унищожен на място — и навярно всичко около него също. Не беше лудост, впрегната в битка за съществуването; беше като ходене по въже със завързани очи над яма, пълна с остри колове, понесен от толкова чистата наслада от живота, че мисълта да се откажеш бе като мисъл за свят, завинаги потънал в сивота. Не беше лудост.

Мислите му се вихреха в танца му със сайдин, плъзгаха се през Празнотата. Анура, взираща се в него с онзи айезседайски взор. Какви игри играеше Берелайн? Никога не беше му споменавала за своя съветничка Айез Седай. И онези Айез Седай в Кайриен. Откъде бяха дошли те и защо? Бунтовниците извън града. Кой ги беше окуражил да се раздвижат? Какво възнамеряваха те сега? Как можеше той да ги спре или да ги използва? Вече бе привикнал, много добър бе станал в използването на разни хора. Понякога му се гадеше от това. Севанна и Шайдо. Руарк вече бе пратил съгледвачи на път към Камата на Родоубиеца, но те в най-добрия случай щяха да разберат къде и кога. Мъдрите, които можеха да разберат защо, нямаше да го направят. Много „защо“ имаше около тази Севанна. Елейн и Авиенда. Не, за тях не биваше да мисли. Никакви мисли за тях. Никакви. Перин и Файле. Свирепа жена, и по име, и по нрав. Тя наистина ли беше станала придворна дама на Колавер само за да събере доказателства? Щеше да се опита да защити Перин, ако Преродения Дракон се провалеше? Да го защити дори от Преродения Дракон, ако решеше, че е необходимо. Вярна беше на Перин, но сама щеше да реши как да приложи тази вярност. Файле не беше жена, която покорно ще прави това, което й каже мъжът й — ако такава жена изобщо съществуваше. Перин Златоокия. Погледът му — предизвикателен и непокорен. Защо Перин толкова се застъпваше за Айез Седай? Той бе прекарал дълго време с Кируна и спътничките й на път към Думайски кладенци. Възможно ли беше Айез Седай да са направили с него това, от което всеки се боеше? Айез Седай. Той неволно поклати глава. Никога вече. Никога! Да се довери значеше да го предадат. Доверието носеше болка.