Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Не знам какво би помогнало, Перин. — Тя леко потръпна. — Има ли нещо, което една Айез Седай не би направила или с което не би се примирила, ако Бялата кула й нареди? Изучавала съм история и са ме учили да чета между редовете. Машера Донавел е родила седем деца на мъж, когото презирала, каквото и да се казва в сказанията, а Айсибил Тобани е предала любимите си братя на враговете им заедно с трона на Арад Доман, а Джестиан Редхил… — Тя отново потръпна, този път съвсем не леко.
— Добре, добре — измърмори той и я прегърна. Той самият беше чел няколко книги по история, но изобщо не беше вижда тези имена. Дъщерята на един лорд получаваше по-различно образование от чирака на селския ковач. — Но наистина е вярно. — Добрайн извърна очи, както и Ейрам, макар и ухилен доволно.
Отначало тя се възпротиви, макар и не много силно. Той никога не беше сигурен кога ще отхвърли прегръдка пред други хора и кога ще я посрещне с радост, само че когато не я искаше, му даваше ясно да разбере, с думи или без думи. Този път тя притисна лицето си до гърдите му и също го прегърна.
— Ако пострадаш от някоя Айез Седай — прошепна тя, — ще я убия. — Вярваше й. — Ти принадлежиш на мен, Перин т-Башийр Айбара. На мен. — И за това й вярваше. Колкото по-силно го стискаше в прегръдката си, толкова по-трънлива ставаше миризмата на ревност. Той едва не се изкиска. Изглежда, правото да забие нож в гърдите му принадлежеше само на нея. Щеше да се изкиска, само че онази нишка на страх си оставаше. Както и онова, дето го каза за Майре. Себе си не можеше да подуши, но знаеше, че е там. Страхът. Старите и новите страхове занапред.
Последните благородници вече се бяха измъкнали от Великата зала без нито един стъпкан. Перин отпрати Ейрам да каже на Данил да доведе мъжете от Две реки в града — как ли щеше да ги нахрани? — след което предложи ръка на Файле и я изведе, като остави Добрайн с Колавер, която най-после бе започнала да показва признаци на съвземане. Никакво желание нямаше да е наблизо, когато се събуди, а и Файле, прегърнала го през кръста, изглежда, нямаше. Излязоха бързо, нетърпеливи да се приберат в покоите си, макар и едва ли по едни и същи причини.
Благородниците явно не бяха престанали да тичат, след като бяха излезли от Великата зала. Коридорите бяха пусти с изключение на слугите, които се движеха безмълвно и напористо, свели очи към пода. Но преди да стигнат много далече, Перин долови нечии стъпки и разбра, че ги следват. Малко вероятно изглеждаше Колавер все още да има открити привърженици, но ако имаше такива, навярно се канеха да ударят Ранд посредством приятеля му, тръгнал да се разхожда сам с жена си, докато Преродения Дракон е някъде другаде.
Само че когато Перин се извърна рязко, с ръка на секирата, зяпна, наместо да извади оръжието. Оказа се, че е Селанде с нейните приятели от преддверието, с още осем-девет нови лица. Те се сепнаха щом той се обърна, и се спогледаха смутено. Някои бяха тайренци, включително и една жена, която беше по-висока от всички кайриенски мъже, без един. Носеше мъжко палто и тесни бричове, също като Селанде и останалите жени, и меч на бедрото. Не беше чувал все още, че тази глупост се е пръснала и сред тайренците.
— Защо вървиш след нас? — изръмжа той. — Ако ще ми създавате неприятности, кълна се, че ще ви сритам всичките чак до Бел Тин! — Беше си имал вече неприятности с тези идиоти, или поне с някои като тях. Мислеха само за своята чест, за дуели и как да се вземат един друг за гай-шайн. Последното направо караше айилците да скърцат със зъби.
— Внимавайте с мъжа ми и се подчинете — намеси се рязко Файле. — С мъж като него шега не бива. — Свенливите погледи изчезнаха и те заотстъпваха с поклони, надпреварвайки се кой ще се поклони по-дълбоко.
— Проклети млади палячовци — измърмори Перин и отново предложи кръста си на Файле.
— Мъдър си за годините си, съпруже — промърмори тя. Тонът й беше съвсем сериозен; мирисът й обаче подсказваше нещо друго.
Перин някак успя да не изсумти. Вярно, неколцина от тях можеше да са с година-две по-големи от него, но всички бяха като деца с тези техни игрички на айилци. А сега, след като Файле беше в добро настроение, моментът изглеждаше най-подходящ да започне с това, за което трябваше да поговорят. Това, което той трябваше да й каже.
— Файле, как стана така, че си станала една от придворните на Колавер?