Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Слугите, Перин. — Каза го тихо: никой на повече от две крачки от тях нямаше да ги чуе. Тя знаеше всичко за неговия слух и за вълците. Такива неща един мъж не можеше да скрие от жена си. Ветрилото й докосна ухото му, подканяйки го да внимава. — Твърде много хора забравят, че тук има слуги. А слугите също слушат. В Кайриен специално слушат много повече от другаде.
Никой от слугите, които той виждаше, не даваха вид, че подслушват. Малцината, които не се шмугваха по страничните коридори, щом видеха него и Файле, минаваха покрай тях почти тичешком, забили очи в пода. Всички новини обаче се разпространяваха бързо в Кайриен. Събитията във Великата зала щяха да се разчуят бързо. По улиците със сигурност вече се говореше и мълвата навярно вече напускаше очертанията на града. Айез Седай без съмнение имаха свои очи и уши в Кайриен, както и Белите плащове, а навярно и повечето тронове.
Тя продължи със същия приглушен тон:
— Колавер страшно бързаше да ме включи, след като разбра коя съм. Името на баща ми я впечатли, също като това на братовчедката ми. — Завърши с леко кимване, сякаш това обясняваше всичко.
Отговорът й беше съвсем задоволителен. Почти. Баща й беше Даврам, Върховен трон на Дома Башийр, лорд на Башийр, Тир и Сидона, Враните на Границата на Погибелта, Защитник на Вътрешната земя и Маршал-генерал на кралица Тенобия Салдейска. Братовчедката на Файле беше самата Тенобия. Повече от добра причина Колавер да скочи от радост при възможността Файле да стане една от нейните придворни дами. Но досега той бе имал достатъчно време да прехвърли нещата в ума си и се гордееше, че е свикнал с нейния начин на мислене. Брачният живот учеше мъжа да разбира жените — във всеки случай поне една. Отговорът, който тя бе премълчала, потвърждаваше нещо. Файле изобщо не се плашеше от опасностите, не и когато ставаше дума за самата нея.
Той не можеше да говори за това в коридора, разбира се. Колкото и да шепнеше, тя не притежаваше неговия слух и несъмнено щеше да настоява, че всеки слуга на петдесет крачки разстояние ги подслушва. Така че Перин запази търпение и продължи с нея мълчаливо, докато не стигнаха до стаите, заделени за тях сякаш преди цял век. Светилниците бяха запалени, огнището на каменната камина беше изрядно пометена и напълнено с клончета кожолист.
Файле отиде право до една от масичките, върху която на една табла бяха поставени две златни чаши, запотени от студ.
— Оставили са ни къпинов чай, съпруже, и винен пунш. Виното е от Тарон, струва ми се. Пунша го изстудяват в щерните под палата. Кое от двете предпочиташ?
Перин откопча колана си и го метна заедно със секирата на един стол. По пътя дотук много грижливо беше обмислил какво трябва да й каже. Много бодлива ставаше тя, когато решеше.
— Файле, липсваше ми повече, отколкото мога да ти опиша, и се тревожех за теб, но…
— Тревожил се бил за мен! — сопна се тя и го изгледа гневно като съименниците си — соколици, — и затвореното й ветрило се мушна напред към корема му. Това вече не беше част от езика на ветрилото; същия жест понякога го правеше с нож. — След като почти първата дума, която излезе от устата ти, беше да попиташ за онази… за онази!
Той зяпна. Как бе могъл да забрави за миризмата, изпълваща ноздрите му? Едва не си опипа носа да види дали не кърви.
— Файле, трябваха ми нейните хващачи на крадци. Бере… — А, не, не беше толкова глупав да повтаря това име. — Тя каза, че има доказателство за отровата, преди да тръгна. Ти сама я чу! Просто ми трябваше доказателството, Файле.
Никаква полза. Бодливата воня изобщо не се смекчи и с нея се смеси тънкият, кисел мирис на болка. Какво, в името на Светлината, беше казал пък сега, че да я нарани?
— Нейното доказателство! Това, което аз събрах, отиде за нищо, но нейното доказателство изпрати главата на Колавер на дръвника. Или щеше. — Тук беше мястото да й отвърне, но тя не му позволи да й каже и една дума. Запристъпва към него с очи като два кинжала, ветрилото в ръката й замушка като трети. Нищо друго не можеше да направи, освен да заотстъпва. — Знаеш ли каква версия пусна тя? — почти изсъска Файле. От черна усойница едва ли щеше да капе толкова жлъч. — Знаеш ли? Тя каза, че те нямало тук, защото си бил отишъл в някакво имение край града. Където тя, представи си, щяла да те посети! Аз казах версията, която си бях приготвила — че си излязъл на лов и Светлината знае, че ти доста дни беше прекарал в лов! — но всички бяха убедени, че с това само придавам благоприличие на теб и на нея! Заедно! На Колавер това страшно й се хареса. Склонна съм да повярвам, че тя взе онази майенска никаквица за придворна само за да ни насъска една срещу друга и да се наслаждава. „Файле, Берелайн, елате да ми оправите дантелата на роклята.“ „Файле, Берелайн, подръжте огледалото за фризьорката ми.“ „Файле, Берелайн, елате да ми измиете гърба.“ За да се забавлява, чакайки да види как ще си издерем очите! Това изтървах аз заради тебе! Заради теб, космат…