Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Дойде ред на Ранд да се изчерви, както и да прокара длан през косата си.
— Берелайн не е в палата. Прекарва нощта на онзи кораб на Морския народ, закотвен в реката, представи си. Анура ми го каза чак когато наближих покоите на Берелайн.
Перин се постара много упорито да не стисне очи и да не трепне. Защо непрекъснато трябваше да повтаря името на тази жена?
— Ти нали искаше да говориш с мен за нещо друго, Ранд? — Надяваше се, че не го е натъртил прекалено, но се надяваше също така, че Ранд го е разбрал. Към Файле не погледна, но подуши въздуха предпазливо. Ревност все още нямаше. Но гняв — колкото искаш.
Ранд го зяпна за миг, сякаш гледаше през него. И сякаш се вслушваше в нещо друго. Перин скръсти ръце, за да не се разтрепери.
— Трябва да разбера — каза най-сетне Ранд. — Все още ли не искаш да поведеш армията срещу Иллиан? Трябва да го разбера веднага.
— Аз не съм пълководец — отвърна Перин прегракнало. В Иллиан щеше да има битки. В главата му пробягаха образи. Мъже околовръст, и секирата в ръцете му се върти, и му отваря просека. Все повече и повече мъже, колкото и да е посякъл вече, в безкрайни редици. И един плевел, избуяващ в сърцето му. Това повече не можеше да го понесе. Нямаше. — Освен това мислех, че трябва да остана край теб. — Това го беше казала Мин, според едно от виденията й. На два пъти Перин трябваше да е край него, иначе Ранд го очаквал погром. Първият път навярно бяха Думайските кладенци, но все още предстоеше още един.
— Всички трябва да поемем рискове. — Гласът на Ранд бе много спокоен. И много твърд. Мин отново надникна през вратата — явно й се искаше да влезе, но като видя Файле, предпочете да остане отвън.
— Ранд, Айез Седай… — Някой хитрец сигурно щеше да може да изтърси тази лъжа. Той обаче никога не се беше смятал за особено хитър. — Мъдрите са готови живи да им съдерат кожите, или почти. Не можеш да позволиш да пострадат, Ранд. — Сюлин го изгледа студено от прага.
Мъжът, когото си въобразяваше, че познава, се изсмя дрезгаво и повтори:
— Всички трябва да поемем рискове.
— Няма да позволя да пострадат, Ранд.
Две ледени сини очи срещнаха погледа му.
— Ти няма да позволиш?
— Аз няма да позволя — отвърна Перин. И дори не трепна. — Те са пленнички и не са заплаха. Те са жени.
— Те са Айез Седай. — Гласът на Ранд толкова му напомни за Ейрам при Думайски кладенци, че Перин почти затаи дъх.
— Ранд…
— Правя това, което съм длъжен, Перин. — За миг той отново заприлича на стария Ранд, комуто никак не се харесваше това, което става. За миг изглеждаше уморен до смърт. Само за миг. После отново се превърна в новия Ранд, по-твърд от стомана. — Няма да пострада нито една Айез Седай, която не си го е заслужила, Перин. Повече не мога да обещая. Щом не искаш да поемеш армията, може да те използвам някъде другаде. Всъщност толкова по-добре. Искаше ми се да те оставя да отдъхнеш поне ден-два, но не мога. Няма време. Няма време, а трябва да направим каквото трябва. Простете, че ви прекъснах. — Той се поклони сдържано, с десница на дръжката на меча. — Довиждане, Файле.
Перин понечи да го хване за ръката, но Ранд вече бе излязъл преди той да успее да помръдне. Ранд, изглежда, наистина бе престанал да бъде същият Ранд. Ден-два? Къде, в името на Светлината, смяташе да го праща Ранд, ако не при войската, сбираща се в равнините на Маредон?
— Съпруже мой — въздъхна Файле, — ти имаш кураж за трима. Но за дърпането на конците умът ти е колкото на дете. Защо се оказва така, че колкото по-храбър е един мъж, толкова по-малък е умът му?
Перин изпръхтя възмутено. Но се сдържа и не й спомена за някои жени, които се залавят да шпионират хора, извършили убийства, и които почти със сигурност се досещат, че ги шпионират. Жените все говореха колко по-разумни били от мъжете, но поне досега той не беше забелязал особени доказателства за това.
— Е, всъщност не държа да чуя отговора, дори да го знаеш. — Тя вдигна ръце над главата си и се изсмя гърлено. — Освен това няма да му позволя да ни развали настроението. Чувствам се дръзка като селска мома по… Какво ми се смееш? Престани, да ми се смееш, Перин т-Башийр Айбара! Престани ти казах, недодялан дръвнико! Ако не…
Единственият начин да сложи край на всичко това беше да я целуне. И в прегръдките й забрави и за Ранд, и за Айез Седай, и за битките. Домът беше там, където бе Файле.
ГЛАВА 7
Капани и примки
Ранд усещаше Драконовия скиптър в ръката си, усещаше всяка резка на издяланите по него Дракони с дланта с жигосаната чапла съвсем ясно, но въпреки това усещаше ръката си като чужда. Ако меч я отсечеше, щеше да усети болката… и да продължи напред. Щеше да е нечия чужда болка.