Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Федвин изръмжа, докато връзваха и неговите китки, въпреки че Девата, която го овързваше, не вложи чак толкова усилие. Джонан и Ибин гледаха намръщено. Преродения Дракон не обясняваше действията си, а и Кар-а-карн го правеше рядко. Никой обаче не каза нищо. Едно оръжие не можеше да възразява.
Сюлин мина пред него, погледна го в лицето и тихо каза:
— Това те ти го причиниха. — И посегна към ножа на колана си. Повече от една стъпка дълга стомана, ножът беше почти колкото къс меч, макар че само някой глупак можеше да каже това пред един айилец.
— Смъкни ми качулката — каза й Ранд грубо. — Целият номер е никой да не ме познае преди да стигна до Баел и Башийр. — Тя се поколеба. — Смъкни я, казах — изръмжа той. Сюлин можеше да убие повечето мъже с голи ръце, но пръстите й бяха много нежни, когато придърпа качулката над челото му.
Със смях, Джалани му я нахлузи чак над очите.
— Сега вече можеш да си сигурен, че никой няма да те познае, Ранд ал-Тор. Ще трябва да ни се довериш да ти водим нозете. — Няколко Деви се изсмяха.
Вкочанен, той едва се удържа да не сграбчи сайдин. Едва. Луз Терин заръмжа и заломоти нещо неразбрано. Ранд се насили да задиша нормално. Мракът не беше пълен. Можеше да види лунната светлина изпод ръба на качулката. Въпреки това залитна, когато Сюлин и Инайла го хванаха под мишниците и го поведоха напред.
— Мислех, че си достатъчно пораснал, за да можеш да вървиш по-добре — измърмори Инайла подигравателно. Ръката на Сюлин помръдна и той чак след миг разбра, че го потупва успокоително по рамото.
Можеше да види само това, което беше пред него — осветената от лунните лъчи каменна настилка на двора пред конюшнята, каменните стъпала, осветения от лампи мрамор в коридора, на места покрит с дълга пътека. Занапряга очи при всяко движение на сенки, заопипва да долови някакво присъствие на сайдин или по-лошото — пощипването по кожата, възвестяващо близостта на жена, държаща сайдар. С тази качулка до носа му можеше и да не разбере, че някой го напада, преди да е станало късно. Слухът му долавяше шепота на стъпките на слуги, забързани по нощните си шетни, но никой не смееше да предизвика пет Деви, които явно водеха двама закачулени пленници. След като Баел и Башийр живееха в палата и управляваха оттук Кемлин, несъмнено по тези коридори бяха виждали и още по-странни гледки. Все едно, че вървеше из лабиринт, но пък той беше попадал в не един лабиринт, откакто бе напуснал Емондово поле, дори когато му се беше струвало, че върви по чист път.
„Дали ще разпозная чистия път, когато видя такъв? — зачуди се той. — Или вече толкова дълго съм така, че отново ще го взема за капан?“
„Няма чисти пътища. Само капани и примки в мрака.“ Ръмженето на Луиз Терин прозвуча отчаяно, също както се чувстваше и Ранд.
Когато Сюлин най-сетне го въведе в едно помещение и затвори вратата, Ранд тръсна рязко глава да отметне качулката… Зяпна. Очаквал беше да види Баел и Даврам, но не и жената на Даврам, Дейра, нито Мелайне и Доринда.
— Виждам те, Кар-а-карн. — Високият Баел седеше кръстат върху зелено-белите плочки на пода в своя кадин-сор, и от него се излъчваше небрежна отпуснатост, подсказваща, че е готов да скочи и да се раздвижи за част от секундата. Вождът на клан Гошиен Айил не беше млад — никой вожд на клан не беше млад — и в рижата му коса имаше твърде много сиво, но всеки, който си помислеше, че възрастта го е смекчила, го очакваха тъжни изненади. — Дано винаги намериш вода и заслон. Стоя с Кар-а-карн и моите копия стоят с мен.
— Това за водата и заслона е много добре — подхвърли Даврам Башийр, преметнал крак над позлатената облегалка на стола си — но аз лично бих се задоволил и с малко изстудено вино — Късото му синьо палто беше разкопчана, мургавото му лице беше лъснало от пот. Въпреки привидната си леност, той изглеждаше по-корав дори и от Баел с огнените си очи и нос като орлов клюн над дебелите прошарени мустаци. — Моите поздравления за спасението и победата ти. Но защо дойде тук предрешен като пленник?
— Аз бих предпочела да разбера дали е довел Айез Седай срещу нас — намеси се Дейра. Едра жена, облечена в пищна зелена коприна със златно везмо, майката на Файле бе висока, колкото повечето Деви с изключение на Самара, с дълга черна коса, леко прошарена по слепоочията, и нос съвсем малко по-къс от този на мъжа й. Честно казано, тя можеше да предава уроци на мъжа си по свирепост — и в едно отношение много приличаше на дъщеря си. Верността й беше към съпруга й, не към Ранд. — Взел си Айез Седай за пленнички? Да очакваме ли сега, че цялата Бяла кула ще се стовари върху главите ни?