Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
— И още как! Вие се ровите в миналото и по този начин отново напомняте на хората за моето нещастие.
— Нямах представа коя е била първата съпруга на Джуниър, дори не знаех, че живее в Пърсел.
— Ако знаехте, това щеше ли да бъде от значение за вас?
— Вероятно не — отговори честно Алекс. — Не мисля, че бракът ви с Джуниър има връзка с делото. Не мога обаче да ви попреча да го свързвате с него.
— А какво ще кажете за баща ми? — наведе глава встрани Стейси.
— Какво имате предвид?
— Тона ваше разследване го притеснява.
— Защо?
— Тревожи го фактът, че поставяте под съмнение издаденото от него решение.
— Съжалявам, но не мога да променя това.
— Не можете или не искате? Мразя хора, които петнят репутацията на други, за да се издигнат!
— Това ли мислите, че правя? — попита Алекс обидена. — Мислите, че съм подновила делото, за да направя кариера?
— Не е ли така?
— Не — поклати решително глава. — Майка ми е била убита в онази конюшня. Аз не вярвам, че мъжът, обвинен в убийството, е могъл да извърши подобно престъпление. Искам да знам какво всъщност се е случило. И ще разбера. Ще накарам този, който ме е оставил сираче, да понесе вината за това.
— Имах някои съмнения, но сега съм сигурна, че единствената ви цел е да отмъстите.
— Аз искам справедливост.
— Не ви ли интересува какво ще струва това на другите хора?
— Вече се извиних за страданията, които съм ви причинила.
Стейси каза с ожесточение:
— Вие искате публично да разпънете на кръст баща ми. Не отричайте! — избърза тя, когато Алекс отвори уста да й възрази. — Няма значение, че отричате. Вие искате да го направите за смях. Най-малкото — обвинявате го, че е допуснал грешка при издаване на присъда.
Би било лъжа да оспори това.
— Да. Аз вярвам, че той е осъдил неправилно Бъди Хикс.
— Баща ми има зад гърба си четиридесет безупречни години като съдия, което говори за неговата мъдрост и почтеност.
— Ако моето разследване е маловажно, както се изразихте, то няма да опетни неговото досие, нали, госпожице Минтън? Един почтен съдия не може да бъде опетнен от незначителен следовател, който е изпълнен само със злоба и мъст. Ще бъдат необходими доказателства, за да подкрепя своите твърдения.
— Вие не разполагате с такива!
— Надявам се да намеря в хода на разследването. Ако впоследствие репутацията на баща ви пострада… — тя си пое дълбоко дъх и вдигна ръка към челото си. Изражението й беше сериозно, а думите й — искрени. — Стейси, не искам да провалям кариерата на баща ви, нито да оспорвам неговата честност при издаване на присъди до този момент. Не искам да наранявам ничии чувства или да причинявам мъка на невинни хора. Искам само справедливостта да възтържествува.
— Справедливост! — извика саркастично Стейси с очи, изпълнени със злоба. — Вие нямате право да произнасяте тази дума! И вие като майка си сте хубава, но куха. Ограничена и егоистка. Не ви пука за чувствата на останалите хора. Не виждате нищо друго, освен собствените си интереси.
— Разбирам, че не сте харесвала много майка ми — отбеляза Алекс с огорчение.
— Мразех я!
— Защо? Защото Джуниър беше влюбен в нея ли?
Реши, че щом Стейси може да нанася удари под кръста, тя също може. Това подейства. Жената отстъпи назад и се хвана за тоалетната масичка, за да не се олюлее. Алекс й подаде ръка, но дъщерята на съдията пренебрегна жеста й.
— Стейси, Джуниър се е оженил за вас само няколко седмици, след като е била убита майка ми. Разберете, че този факт ме озадачи.
— На вас може да ви се е сторило внезапно, но ние се срещахме отдавна.
Това беше нещо ново.
— Наистина ли?
— Да. И през по-голямата част от времето бяхме любовници.
Думите й пронизаха Алекс като отровна стрела и в същото време я накараха да я съжалява още повече. Представи си историята на обикновеното момиче, безнадеждно влюбено в красив футболист, което е склонно да пожертва дори гордостта си, за да привлече вниманието му. То би направило всичко, за да го задържи близо до себе си.
— Разбрах.
— Съмнявам се. Точно като Джуниър вие сте сляпа за истината.
— Каква е истината, Стейси?
— Че Селина имаше грешно мнение за него. Като всички останали, тя непрекъснато го сравняваше с Рийд. Джуниър винаги беше на второ място. Не ме интересува как ги е оценявала. Аз го обичах такъв, какъвто е. Джуниър не искаше да повярва, но въпреки баща ви и вас, Селина винаги е обичала само Рийд.
— Щом като го е обичала толкова много, защо се е омъжила за баща ми, а не за него? — този въпрос измъчваше Алекс от дни наред.
— Селина и Рийд станаха по-близки приятели през пролетта. Когато свърши учебната година, Селина отиде да посети нейни братовчеди в Ел Пасо.