Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Адмирал Чейд, Фаунтин и други предполагат, че навярно е отказала системата за изхвърляне на отпадъците, откъдето при акумулатора са проникнали тонове морска вода. Морската вода може да причини отделяне на различни газове от акумулатора, включително водород. Теорията за боклуците обаче почива на липсата на друга очевидна причина и че системата за изхвърляне на отпадъците е отказвала и на подводницата „Шарк“ (SSN-591), двойник на „Скорпион“. („Шарк“ е оцеляла.) Отново голям брой от тези наблюдатели отхвърлят възможността първото наводняване да е причинено от торпедо, защото им е казано, че не е възможно торпедо да избухне на борда на „Скорпион“, не и без да взриви останалите оръжия.
— Според мен всички ние гадаем — казва Рос Е. Саксън, спуснал се с „Триест“ и направил някои от снимките, разглеждани от техническата консултативна група. — Ние, които бяхме там, които се спуснахме до подводницата, гадаем.23
След като им е предоставена новата информация за дефектните торпедни акумулатори, някои хора, свързани с разследването и отричали експлозията на торпедо в доклада от 1970 г., казват сега, че такава експлозия трябва да бъде включена отново в списъка с възможните причини за загубата на „Скорпион“.
— Ако в една стая е станала експлозия и е имало ръчна граната, но аз ви се обадя и кажа, че съм я бил изнесъл оттам, няма да обвините нея за експлозията — казва действащ офицер от ВМС, запознат със случая от последните му етапи. — Но ако не ви кажа, че там е имало две гранати, ако някой не е бил напълно искрен и е укривал по-малко от цялата информация, може би има основания да се върнем и да огледаме отново. Въз основа на настоящата информация в папката двете най-вероятни причини са избухване на акумулатор или запалване на торпедо. Според предишната информация бих определил причината като избухване на акумулатор. Сега виждам основателна причина за запалване на оръжието. Всяка информация за конкретни технически проблеми в оръжията трябва да се представя, трябва да се обсъжда.
Този офицер, както и Крейвън, а и много други са на мнение, че са необходими повече проучвания, навярно и нов опит за поглед в торпедното на „Скорпион“. За момента Крейвън остава с убеждението, че най-вероятната причина за загубата на подводницата е торпедо. И не е единствен. През юни 1998 г. Крейвън се изправя пред група офицери от ВМС, за да стане първият носител на награда за доблестна гражданска служба от Лигата на подводничарите във ВМС за своята работа по „Скорпион“, „Поларис“ и други проекти. След края на церемонията към него се приближил един офицер. Тихо, за да не се чува в залата, офицерът заговорил за „Скорпион“ и казал на Крейвън, че от години е убеден, че тя е загубена поради инцидент с торпедо.
Без да знае за предупреждението от Кийпорт, без да знае, че са известни проблемите с батериите на торпедата „Марк 37“, офицерът казал:
— Знаех, че е торпедо, защото и при мен се е палил акумулатор.
6. БАЛАДА ЗА МАК БЕЛИЯ
Капитан Честър М. Мак, един особняк с ръст 1,95, известен като Белия заради светлорусата си коса, гледаше през перископа към Баренцево море. Намираше се тук, за да търси нова и смъртоносна съветска подводница, наречена не особено весело от НАТО „Янки“.
През март 1969 г. след ужасяващ технологичен скок руснаците най-после бяха произвели ядрена подводница, чийто дизайн изглеждаше сякаш взет назаем от „Поларис“ и която би могла да удари Белия дом или Пентагона от над 1000 мили от брега. Задачата на Мак беше да разбере повече неща за нея.
Мак беше прекарал подводницата си право през Баренцово море, ревниво охраняваната зона за обучение на Северния флот — най-развития и най-мощния в съветските ВМС. Плаваше с арогантността на човек, който знае, че е на щурвала на една от най-модерните играчки на американската флота — многоцелева подводница от клас „Стърджън“, — снабдена с най-новото ехолокационно и подслушвателно оборудване. Освен това плаваше с много повече късмет от другите, защото току-що беше попаднал на онова, което търсеше при своята игра на криеница.
Там, пред перископа му, се намираше една подводница „Янки“, дълга 130 метра, 12 метра широка, с тегло 1900 тона. Мак приближи „Лапон“ до около 300 метра и започна да наблюдава.
— Свети Исусе, това копеле е като нашите „Мател“ — измърмори той.
Подводницата наистина беше копие на „Поларис“, ако се съди по формата на корпуса и монтираните на стабилизатора кормилни плоскости. Изображението се предаваше в столовата на телевизор, включен към перископа — подводничарите му казваха „перивизор“. По-късно Мак щеше да пуска няколко пъти записа, толкова впечатляваща беше гледката.
23
Саксън и други двама на борда на „Триест“ смятат също, че са забелязали нещо, прилично на тяло с оранжева спасителна жилетка, близо до „Скорпион“. Видели са го мимоходом и не са можели да се върнат веднага, защото батискафът „Триест“ не е лесно подвижен. По-късно никой не е открил предмета. Крейвън казва, че е напълно възможно някой да е опитал да се измъкне в последния момент през авариен люк. Ако е имало торпедна експлозия, тя трябва да е възникнала близо до повърхността, иначе акустичните звуци няма да се доловят. Освен това той твърди, че по океанското дъно постоянно се виждат неща, които се оказват различни от онова, на което приличат. Саксън твърди, че не може да е сигурен, но е съгласен с предположенията, че „Скорпион“ е била близо до повърхността, когато е претърпяла фаталния инцидент — мачтите изглеждат напълно вдигнати, сякаш командирът й е искал да изпрати последно съобщение. Възможно е обаче мачтите да са издигнати от механичното сътресение или експлозията, разкъсала подводницата.