Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Госпожице Баум? — О’Донован предложи да поеме палтото на Рут.
— Още ми е студено — каза тя. Седна до баща си, кръстоса крак върху крак и скръсти ръце пред гърдите си.
— Рут е студентка тук в Колумбийския — гордо се похвали Бени.
— О, така ли? — О’Донован опита да предположи на колко ли е години. — Каква специалност?
— Психология — отговори Рут. — Готвя докторат. — Акцентът й беше определено чуждестранен, но тя произнасяше гласните и съгласните съвсем правилно с богатия си алтов глас.
— Обикновено не водим гости със себе си — каза Бени. — Но двамата с Рут не сме се виждали отдавна. — Дъщеря му го погледна и леко се усмихна. — И тъй като тя освен това е бивш офицер от военното разузнаване, все ще имаме полза от нея. — Той посегна и я потупа по коляното, докато О’Донован се опитваше да си я представи в униформа, после преглътна тежко и се опита да не си я представя.
— Много интересно — каза той, като се мъчеше да поддържа безсмисления разговор. — Значи всички сме ветерани. Така че…
— Кажете, господин О’Донован. — Рут разглеждаше дъската за бюлетини зад главата му. — Трябва ли детективите да имат университетско образование?
— Не е задължително. Аз съм завършил „Джон Джей“.
— Тогава мога ли да попитам защо сте само сержант? — продължи тя, когато забеляза напечатаните имена и длъжности за него и Рамос.
О’Донован се смути.
— Ами… — Щеше да започне да обяснява за цивилните служебни степени сравнени с ръководните длъжности в ПУНИ, но се досети, че тя просто му хвърля въдица. — В семейството ми е имало много бракове между роднини — продължи той със спокоен, сериозен глас. — Умствена изостаналост, нисък коефициент на интелигентност.
Рут се вторачи за миг в сериозното му изражение, а после избухна в смях, като отхвърли глава назад и сложи ръка върху гърдите си. Баум също се усмихваше.
— Извинявай, Майк — каза Бени. — Познаваш ли израелците?
— Не отблизо.
— Ние сме съвсем прями, както виждаш. Освен това сме искрени. Хората често ни мислят за нахални и арогантни. — Той вдигна ръце. — Прави са. Но добрата страна е, че у нас няма фалш, няма двуличие. Когато кажем на някого „намини“, ние очакваме той наистина да ни дойде на гости. Нашето приятелство обикновено приключва единствено поради смърт.
О’Донован беше изненадан. Може би ще трябва да преоцени категоризацията си за всички, които живеят на изток от Гърция.
— Казаха ми — усмихна се той.
— Да — потвърди Рут. — Казали са ти. — Тя се обърна към баща си. — Бен-адам нехмад — коментира на иврит, което в общи линии означава „симпатичен мъж“.
Бени заговори по работа.
— Е, Майк. Има ли напредък?
— Ами, полковник…
— Моля те, наричай ме Бени — каза Баум. — Да приемем, че това е разузнавателна операция. Никакви чинове. Става ли?
О’Донован сви рамене.
— Ще опитам. — Той никога не беше се обръщал към американски полковник с друго освен „сър“ или „шефе“. — Засега нямаме твърди следи. Целевата група по антитероризъм се е захванала здраво с куките си. Опитват се да измъкнат нещо от някоя от арабските групировки.
— Той говори за информатори — каза Бени на Рут.
— Знам, татко — отвърна търпеливо тя.
— Антитероризъм — замислено измърмори Бени. — Това господин Джак Бюканън ли е?
— Да.
— Мммм — подръпна ухото си Бени. — А твоето участие какво е? — Когато беше закарал Бени към университета, О’Донован остана много мълчалив.
— Аз работя по убийството. Проста детективска работа. Профил на нападателя или може би на някой друг, който го е изпратил.
— Видя ли? — бутна с лакът баща си Рут, но той не й обърна внимание.
— Ами взривното устройство? — попита Бени.
— Лабораториите на ФБР и хората от „Редстоун“ се занимават с това. Но тъй като нашите патолози са прибрали човешките останки, хората от отдела по експлозиви тук, в Ню Йорк, също ще изследват шрапнелите.
— С какво разполагат?
— Ами… — О’Донован се поколеба за миг. Годините в Специалните сили го бяха научили да се въздържа от споделяне на такава информация. Но Баум би помирисал въздържанието от десет километра и ако О’Донован не сподели, няма и да получи нищо. — Като начало имаме семтекс със следи от РДХ, така че те мислят, детонаторът е бил живачна капсула с взривател на основата на РДХ. Няма намерени микрочипове или части от приемателно устройство, но пък върху части от трупа на нападателя са открити следи от киселина. Вероятно от батерии. На мен ми се струва, че е било обикновено самодетониращо се устройство. Без радиоконтрол.