Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
Следях обяснението на Клара, но не знам защо изпитвах някакво притеснение. След като се позамислих, разбрах, че моментът, който ме притеснява, е, дето духът трябва да го избере.
— Как решава духът кого да избере? — попитах аз. Клара поклати глава.
— Това, скъпа моя Тайша, е загадка на загадките — тихо каза тя. — Единственото, което може да направи един нагуал, е да следва повелите на духа или най-жалко да се провали.
Помислих си за г-н Абелар и се зачудих какви ли повели си е наумил да му отреди духът. Спомних си още как Клара бе споменала, че един ден той може да бъде нагуал и за мен.
— Между другото, къде е г-н Абелар? — попитах аз, като се опитах да звуча безразлично.
— Отиде си снощи, като разбра, че теб вече хич те нямаше.
— Ще се върне ли?
— Разбира се. Той живее тук.
— Къде, Клара? В лявото крило на къщата ли?
— Да. В момента е там. Не точно в този момент — поправи се тя, — но тези дни. В други случаи живее с мен в дясната страна на къщата. Аз се грижа за него.
Отново изпитах пристъп на ревност, толкова мощен, че ме зареди с прилив на енергия.
— Ти каза, че не ти е съпруг, нали, Клара? — попитах аз с някакъв смущаващ тик в ъгълчето на устата.
Клара се разсмя така силно, че се изтърколи на леглото, останала без дъх.
— Нагуалът Джон Майкъл Абелар се е издигнал над всички аспекти на това да бъде мъж — увери ме тя, като се надигна и седна.
— Какво имаш предвид, Клара?
— Искам да кажа, че той вече не е човешко същество. Но не мога да ти обясня всичко това, защото ми липсва нужното изтънчено умение, а на теб ти липсва способността да ме разбираш. Доколкото разбирам, моята неспособност да ти обяснявам нещата е причината, поради която нагуалът ти е дал тези кристали.
— Каква ти неспособност, Клара? Ти говориш съвършено добре.
— Тогава ти си тази, която не разбира съвършено добре.
— Това е идиотско, Клара.
— Ами как тогава се оказва, че не успявам да ти предам какво сме ние и за какво те подготвяме?
Наложи ми се да си поема дълбоко дъх няколко пъти, за да успокоя нервния си стомах.
— И за какво ме подготвяте, Клара? — попитах аз, като отново се поддадох на паника.
— Много ми е трудно да ти обясня — започна тя. — Ти и аз определено принадлежим към една и съща традиция. Ти си неотделима част от това, което сме ние. По тази причина ние сме призовани да те обучаваме.
— Кого имаш предвид, когато казваш „ние“? Себе си и г-н Абелар ли?
Клара помълча малко, сякаш й трябваше време, за да ми отговори правилно.
— Както вече ти казах, ние сме повече от двама — каза тя. — И всъщност аз не съм същинският ти учител. Нито е нагуалът Джон Майкъл. Друг човек е.
— Чакай, чакай, Клара. Пак ме объркваш. Кой е този друг човек, за когото говориш?
— Една друга жена като теб, но по-възрастна и безкрайно по-силна. Аз просто те въвеждам. Задачата ми е да те подготвя, да съм сигурна, че ще натрупаш достатъчно енергия чрез прегледа, за да можеш да се срещнеш с тази друга личност. И повярвай ми, нейното присъствие е много по-опустошително от това на нагуала.
— Не разбирам какво се опитваш да ми кажеш, Клара. Че е опасна и може да ми навреди ли?
— Това е проблемът, когато се опитвам да отговоря на въпросите ти — каза Клара. — Объркваш се, защото двете с теб имаме само повърхностна връзка. Ти ми задаваш въпрос, очаквайки точно определен отговор, който ще те удовлетвори, а аз ти давам отговор, който мен ме удовлетворява, но теб те хвърля в смут. Съветвам те или ти да не ми задаваш въпроси, или да приемаш отговорите ми, без да се разтреперваш от страх.
Искаше ми се да науча нещо повече за плановете на г-н Абелар и тази друга жена за мен, затова с надеждата да накарам Клара да ми каже всичко аз обещах, че отсега нататък ще възприемам всичките й отговори с нужното внимание, но без паника и вълнения.
— Добре. Да видим как ще приемеш това — каза колебливо Клара. — Ще ти предам какво ти разказа снощи нагуалът точно преди да припаднеш. Но понеже аз не съм мъж, ти несъмнено ще ми реагираш по-различно, отколкото на нагуала, когато ти казваше тези неща. Ти дори може да ме слушаш.
— Но аз не помня той да ми е разказвал каквото и да било, след като заспах на рогозката — запротестирах аз.
Тя замълча и се вгледа в лицето ми, предполагам, за да открие някаква искрица разбиране. Поклати глава в знак, че не е открила нищо, макар и да се мъчех да изглеждам колкото може по-спокойна и с будно внимание, дори се усмихнах, за да я успокоя.
— Той ти разказа за всички същества, които живеят в тази къща — започна Клара. — Каза ти, че всички те са магьосници, включително Манфред.