Мечът на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на Шанара». Краткое содержание книги:
Господарят на Магиите и Носителите на Черепи са носители на могъщо зло и се опитват да превземат този свят.
Срещу тях застава Ший — последният оцелял наследник на рода Шанара. За да успее, трябва с цената на всичко да открие легендарния Меч на Шанара…
— Днес, приятелю мой, ти си извоюва правото да бъдеш част от групата ни — право, което не е свързано с родството ти с брат ти.
Обърна се и даде знак на Хендъл да поеме водачеството, Ший погледна пламналото от щастие лице на Флик и потупа сърдечно брат см по гърба. Той наистина беше заслужил правото да бъде редом с другите — право, което Ший все още може би не си беше извоювал.
ГЛАВА 11
След като изминаха още десетина мили в планините Волфсктааг, Аланон им каза да спрат. Проходът на примката и опасността да бъдат нападнати от гномите отдавна бяха останали зад гърба им и сега те вече бяха навътре в гората. Вървели бяха бързо и до момента не се беше случило нищо, което да ги обезпокои. Пътят беше широк и чист, а теренът равен, въпреки че се бяха изкачили на няколко мили нагоре в планината. Въздухът беше свеж и прохладен, така че пътуването им беше почти приятна Топлото следобедно агънце грееше ярко и светлината му повдигаше духа на групата. В тази планина горите бяха разпръснати, отделени от стърчащи хребети и върхове, които бяха голи и покрити със сняг. Открай време това беше забранена страна, дори и за джуджетата, но никой не забеляза признаци на нещо необичайно, което би могло да бъде сигнал за тревога. Разнасяха се всичките нормални звуци на гората — от резониращото цвъртене на насекомите до веселото чуруликане на пъстроцветни птички с различни форми и размери. Изглежда бяха направили разумен избор на пьтя до палатите на Паранор, които все още бяха далеч.
— След няколко часа ще спрем да пренощуваме — каза високият странник, след като ги събра около себе си. — Но рано сутринта ще ви напусна, за да разузная пътя напред, да проверя дали зад Волфсктааг няма някакви следи от Господаря на магиите и помощниците му. След като свършим с прехода на тези планини и на един къс участък в горите на Анар, ще трябва да прекосим равнините отвъд тях и да стигнем до Зъбите на дракона, точно под Паранор. Трябва да разбера дали съществата от Северната земя или техните съюзници не са блокирали входа, за да можем бързо да изберем друг път.
— Сам ли ще тръгнеш? — попита Балинор.
— Мисля, че за всички ни ще бъде по-добре, ако тръгна сам. Опасността за мен е малка, а всеки от вас ще се нуждае от помощта на другия, когато отново стигнете до горите на централен Анар. Подозирам, че групите от гноми ловци ще наблюдават всички проходи, които извеждат от тези планини, за да се уверят, че няма да ги напуснете живи. Хендъл може да ви прекара през тези клопки не по-зле от мен. Ще се опитам да ви пресрещна някъде по пътя преди да стигнете до равнините.
— По кой път ще тръгнеш? — попита неразговорливото джудже.
— Проходът на Джейд предлага най-добро прикритие. Ще маркирам пътя с малки парчета плат, както правех досега. Червеното ще означава опасност. Следвайте белият цвят и всичко ще е наред. А сега да продължим още малко, докато все още е светло.
Тръгнаха през Волфсктааг и вървяха докато слънцето потъна зад очертанията на планините на запад и пътеката пред тях престана да се вижда ясно. Тази нощ нямаше луна, макар че звездите хвърляха мъждив блясък върху назъбения пейзаж. Групата се разположи под висок остър зъбер на скала, който се издигаше на няколкостотин фута над тях и приличаше на голям меч, врязващ се рязко в тъмното небе. Срещу скалата имаше групи от високи дървета, които заобикаляха лагера в полукръг — добро прикритие от всички страни. Втора вечер ядоха студена храна. Все още не искаха да палят огън, който можеше да разкрие присъствието им. Хендъл направи график за охрана на лагера през цялата нощ. Практика, която, според него, беше необходима във вражеска страна. Всички се редуваха, като всеки седеше на пост по няколко часа, докато другите спяха. След вечерята нямаше почти никакви разговори. Завиха се в одеялата си почти веднага, уморени от дългото ходене през деня.
Ший поиска да бодърства пръв, защото изгаряше от желание да вземе някакво участие като член на групата. Все още изпитваше чувството, че не е допринесъл) почти с нищо, докато другите бяха рискували живота си за него. Отношението на Ший към пътуването до Паранор се промени значително през изминалите два дни. Започна да осъзнава колко важно е да вземат Меча на Шанара, колко много хора от Четирите земи зависят от него, за да бъдат защитени от Господаря на магиите.
Преди той бягаше от опасността на Носителите на черепи и от наследството си като потомък на рода Шанара. Сега вървеше към една още по-голяма заплаха, сблъсък със сила, толкова внушителна, че границите й никога не са били определяни, и то под закрилата на куража само на седем простосмъртни мъже. Ший знаеше с какво ще се сблъска, но дълбоко в себе си усещаше, че ако се откаже да продължи, ако се откаже от малкото, което беше дал, той щеше да се превърне в жалък предател както на родството си с елфите, така и на човека. Той щеше най-бездушно да опровергае гордостта, която изпитваше от загрижеността си за сигурността и свободата на хората. Знаеше, че дори сега да му кажеха, че не ще може да успее, той трябваше да опита.