Мечът на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на Шанара». Краткое содержание книги:
Господарят на Магиите и Носителите на Черепи са носители на могъщо зло и се опитват да превземат този свят.
Срещу тях застава Ший — последният оцелял наследник на рода Шанара. За да успее, трябва с цената на всичко да открие легендарния Меч на Шанара…
— Та този град е съществувал преди Великите войни! — възкликна Ший изумен. — Не мога да повярвам. Това трябва да е най-древната структура, която все още съществува. — Спомням си какво ни каза Аланон за хората, които са — живели по онова време — каза Мениън, отдал се за момент на смътни спомени. — Той каза, че този век бил велик. Дори да е така, всичко, което той може да ни покаже, е само това. Нищо друго, освен няколко метални пръти.
Балинор и Хендъл се притесняваха от това спиране. Но се съгласиха да починат малко, стига да не се разпръскват. Ший се доближи до следващата сграда, придружен от Флик. Хендъл седна и погледна подозрително огромните рамки. Противен му беше всеки момент от престоя им в тази метална джунгла, толкова различна от собствената му горска родина. Другите последваха Мениън от другата страна на сградата, на която току-що бяха научили датата, и откриха част от име, издълбано върху паднал къс стена. След няколко минути Хендъл се улови, че мечтае за Кълхейвън и за семейството си, и моментално застана нащрек: всички бяха наоколо, но Ший и Флик се бяха отдалечили към лявата част на мъртвия град — те продължаваха да разглеждате любопитство разпадащите се останки и търсеха следи от древната цивилизация. В този момент усети, че чува само тихите гласове на спътниците си. Заобикалящата ги гора беше потънала в мъртвешка тишина. В спокойната долина нямаше дори лек полъх на вятър, нямаше дори една прелитаща над тях птичка, не се чуваше резониращо бръмчене дори на едно насекомо. Собственото му тежко дишане отекваше дрезгаво в напрегнатия му слух.
— Нещо не е наред — промърмори той на глас, а ръката му инстинктивно посегна към тежкия боен боздуган.
В този момент Флик забеляза нещо матово бяло на земята от едната страна на сградата, която Ший и той изучаваха, скрито отчасти от основата. Изгарян от любопитство, той се доближи до предмета, който приличаше на пръчки с различна големина и форма, разхвърляни безразборно наоколо. Ший не забеляза интереса на брат си и се отдалечи от сградата, загледан като омагьосан в останките на друга структура. Флик се приближи, но все още не можеше да разбере, дори и от няколко стъпки разстояние, какво представляват белите пръчки. Едва когато се надвеси над тях и видя мътния им блясък върху черната земя, осветена от следобедното слънце, разбра, изтръпнал до премаляване, че това са кости.
Джунглата зад набития младеж от Вейл се разцепи и клонки и клечки се разхвърчаха с оглушителен трясък. Сивкав ужас с много крайници и с чудовищни размери се измъкна от укритието си. Кошмарна мутация на човешка плът и машина с уродливи крака, които крепяха покритото с твърда козина тяло, състоящо се наполовина от метално покритие, наполовина от плът. Насекомоподобна глава се поклащаше от време на време върху метален врат. Пипала, които завършваха със сензори, се спускаха леко над две искрящи очи и свирепи челюсти, които потракваха гладно. Създадено от хората на друга епоха, за да служи на господарите си, то беше надживяло масовото унищожение, което ги беше заличило от лицето на земята. Но оцеляло и запазило вековното си съществуване с метални части, присадени към разпадащото се тяло, то се беше превърнало в злочеста аномалия. И още по-лошо. Започнало беше да се храни с плът.
Нахвърли се върху нещастната си жертва преди някой да успее да се помръдне. Ший се намираше най-близко, когато огромното същество удари брат му с протегнат крайник, свали го и го прикова безпомощен на земята. Докато се навеждаше към него челюстите му издаваха стържещи звуци. Ший мислеше напрегнато. Извика силно, изтегли късия си ловен нож и размаха жалкото си оръжие, докато търчеше бясно, за да помогне на Флик. Съществото току-що беше сграбчило изпадналата в безсъзнание жертва, когато вниманието му беше отклонено към другото човешко създание, което се беше втурнало в яростно нападение. Разколеба се за миг от неочакваната атака, после отпусна смъртоносната си хватка и отстъпи предпазливо малко назад. Огромното му туловище отново зае нападателна позиция, а изпъкналите му зелени очи се приковаха върху крехката фигура на мъжа пред него.