Мечът на Шанара

— Разстоянието е повече от сто ярда — отговори Аланон, като го преценяваше. — Като прибавим и тежестта на въжето, завързано за стрелата, ти ще трябва да постигнеш най-високия резултат по стрелба в света, за да я изпратиш там. Да не говорим, че трябва да я забиеш в дървото достатъчно дълбоко, за да може да издържи тежестта на човек. Не мисля, че това е възможно.

— Или дайте да измислим нещо, или да забравим за Меча на Шанара — изръмжа Хендъл с пламнало от гняв лице.

— Имам една идея — изведнъж се осмели да се обади Флик и направи крачка напред, докато говореше. Всички погледнаха към якия младеж от Вейл, сякаш го виждаха за пръв път.

— Е, хайде, казвай, какво чакаш! — извика Мениън нетърпеливо. — Каква е тя, Флик?

— Ако в групата има стрелец специалист — Флик стрелна към Мениън злобен поглед — той би трябвало да е способен да изпрати стрела с въже в дървената част на моста, който виси на отсрещната страна и да го изтегли обратно отсам.

— Тази идея си заслужава да се опита — съгласи се Аланон веднага. — Но кой…

— Мога да се справя — отвърна Мениън и на свой ред стрелна ядно с очи към Флик. Аланон кимна с глава, а Хендъл извади яко въже, което Мениън Лий стегна здраво за стрелата и завърза свободния му край за широкия си кожен колан. Постави стрелата на големия ясенов лък и се прицели в парче дърво, което висеше на тридесетина фута под него, все още закрепено за една скоба на счупения мост. Всички гледаха притаили дъх, когато той опъна тетивата, прицели се бързо и уверено и освободи стрелата с рязко отпускане. Стрелата полетя към пропастта и се заби в дървото, а въжето се заклати отпуснато.

— Великолепен изстрел, Мениън — Дюрън го потупа одобрително по рамото, а планинецът се засмя.

Останките от моста бяха изтеглени обратно при тях. Аланон потърси място, където да ги прикачи, но клиновете, които са крепили моста, бяха свалени от томите. Накрая Хендъл и Аланон се наведоха над ръба на пропастта, и опънаха въжето на моста, а Дейъл започна да се придвижва по него над зейналата пропаст, местейки последователно ръцете си с прикрепено второ въже около кръста му. Имаше няколко напрегнати момента, когато облеченият в черно наметало гигант и мълчаливото джудже се огъваха силно от тежестта, но накрая Дейъл успя да стигне на отсрещната страна. Балинор се появи и ги осведоми, че пожарът започва да затихва и гномите ловци скоро ще навлязат в Прохода на примката. Дейъл завърза здраво края на въжето, което носеше със себе си и бързо го прехвърли обратно, където завързаха и другия му край. Останалите от групата започнаха да преминават на другата страна на пропастта по начина, използван от Дейъл, един по един. Когато всички успяха да преминат, въжето беше срязано и пуснато в пропастта, заедно с остатъците от стария мост, за да са сигурни, че няма да могат да ги преследват.

Аланон нареди на групата да се изнесе бързо и тихо, за да не разберат приближаващите гноми, че са успели да се измъкнат от грижливо подготвения капан. Преди да тръгнат високият историк се доближи до Флик, постави мършавата си тъмна ръка на рамото му и се усмихна мрачно.