Мечът на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на Шанара». Краткое содержание книги:
Господарят на Магиите и Носителите на Черепи са носители на могъщо зло и се опитват да превземат този свят.
Срещу тях застава Ший — последният оцелял наследник на рода Шанара. За да успее, трябва с цената на всичко да открие легендарния Меч на Шанара…
— Прав беше, те са зад нас — каза той задъхан на историка, мъчейки се да си поеме въздух. — Подпалили са цялата гора зад гърба ни. Прилича на капан, който цели да ни подмами в Прохода на примката.
— Остани с тях — нареди бързо Аланон, като кимна към уплашените хора от Вейл. Трябва да настигна другите преди да са стигнали прохода!
С изумителна за такъв едър човек бързина високият водач скочи, стрелна се към дърветата отпред и изчезна почти на секундата. Балинор направи знак на младежите да го последват и те продължиха с бърза крачка в същата посока през задушаващия ги лютив дим. После, най-неочаквано, чуха ужасени острото пращене на горящата гора. Димът започна да се издига на талази край тях и да се превръща в ослепително бяла пещ от огромни облаци. Пожарът постепенно ги догонваше. След няколко минути щеше да ги застигне и да ги изгори живи. Тримата се разкашляха, без да могат да си поемат въздух, и се втурнаха като обезумели през боровете, в отчаян опит да се измъкнат от пъкъла, в който бяха попаднали. Ший хвърли бърз поглед към небето и ужасен видя как пламъците прескачат бясно по върховете на високите борове над и пред тях, упорито пълзят по огнения си път и се спускат все по-ниско и по-ниско.
Изведнъж високата каменна стена на канарите се замержеля през дима и дърветата и Балинор им кимна да тичат в тази посока. Минути по-късно излязоха на открито и видяха останалите от групата, които се бяха свили между скалите. Пред тях пътеката се виеше нагоре между канарите и се губеше в Прохода на примката. Тримата бързо се присъединиха към групата и цялата гора лумна в пламъци.
— Опитват се да ни заставят да избираме дали да бъдем изпечени живи в тази борова гора или да тръгнем през прохода — кресна Аланон, като се мъчеше да надвика пращенето на горящата гора, вперил неспокоен поглед в пътеката пред тях.“ — Знаят, че пътищата, по които можем да тръгнем са само два. Но и техните възможности са само две и точно по тази причина губят предимството си. Дюрън, навлез малко в прохода и виж дали гномите не са устроили засада.
Елфът се отдалечи, ниско приведен, без да каже дума. Наблюдаваха го, докато изчезна нагоре по пътеката в скалите. Ший се сгуши до другите. Толкова много му се искаше да може да помогне с нещо.
— Гномите не са глупаци — гласът на Аланон се вряза внезапно в мислите му. — Онези в прохода знаят, че ще бъдат отрязани от другите, които са подпалили гората. Но и не биха рискували да отстъпят през Волфсктаагските планини просто ей така. Или отпред в прохода има голяма сила от гноми, което Дюрън би трябвало да може да ни каже, или имат нещо друго наум.
— Каквото и да е то, те вероятно ще се помъчат да осъществят плановете си в местността, наречена Възела — обясни им Хендъл. — На това място пътят се стеснява толкова много, че по пътеката, образувана от издигащите се ужасно близо една до друга скали, не могат да минат двама души едновременно. — Замълча и като че ли се замисли за нещо.
— Не разбирам защо са намислили да ни спрат — намеси се бързо Балинор. — Тези скали са почти отвесни. Никой не би могъл да ги изкачи без продължително опасно катерене. Гномите не са имали достатъчно време да стигнат ей-там до високото, след като са ни забелязали.
Аланон поклати замислено глава. Явно и той си мислеше същото и не можеше да разбере какво им готвеха гномите. Мениън Лий заговори нещо тихо на Балинор. После внезапно остави групата, насочи се към входа на прохода, където стените на канарите се стесняваха рязко, и започна да разглежда внимателно земята. Горещината беше станала толкова непоносима, че бяха принудени да се доближат още малко до входа на прохода. Всичко все още беше замъглено от облаците бял дим, които се носеха откъм загиващата гора и се разпръсваха бавно във въздуха. Изминаха дълги минути докато шестимата чакаха завръщането на Мениън и Дюрън. Все още можеха да виждат как слабият планинец изучава земята при входа на прохода, високата му фигура неясно очертана в наситения с дим въздух. Накрая той се изправи и тръгна бавно към тях. Почти веднага след него се появи и връщащият се елф.
— Има следи от стъпки, но никакви друга признаци на живот в прохода — докладва Дюрън. — Явно нищо не е пипано до най-тясното място. Не продължих по-нататък.
— Има нещо друго — намеси се бързо Мениън. — При входа на прохода открих две ясни редици от отпечатъци на стъпки, които водят навътре и две други, които водят навън. Следите са от крака на гноми.
— Трябва да са се промъкнали преди нас и после са излезли и заели позиции близо до стените от канари. А ние сме допуснали груба грешка, че сме се заклещили в средата. — каза ядосано Балинор. — Но ако те са били там преди нас, какво…?