Мечът на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на Шанара». Краткое содержание книги:
Господарят на Магиите и Носителите на Черепи са носители на могъщо зло и се опитват да превземат този свят.
Срещу тях застава Ший — последният оцелял наследник на рода Шанара. За да успее, трябва с цената на всичко да открие легендарния Меч на Шанара…
— Името на горите, които ще прекосим, е Волфсктааг, ничия земя, както за джуджетата, така и за гномите. — обясни Хендъл тихо. — Избрахме този път заради по-малката вероятност да се сблъскаме с ловен патрул на гномите, нещо, което неминуемо би завършило с ожесточена битка. Говори се че Волфсктаагската планина се населява от същества от друг свят. Голям майтап, нали?
— Карай по въпроса — сряза го Аланон.
— Въпросът е — продължи Хендъл, като се направи, че не е забелязал забележката на историка, — че преди около петнадесетина минути бяхме забелязани от един, а може да са били и двама, гноми разузнавачи. Нищо чудно и други да се навъртат наоколо, кой знае. Планинецът казва, че е забелязал признаци, които говорят за голяма група. Няма никакво съмнение, че разузнавачите ще докладват за нас и бързо ще повикат помощ, затова ще трябва да вървим бързо.
— И което е още по-лошо — добави нетърпеливо Мениън — следите показват, че някъде пред нас има още гноми — зад тези дървета или в тях.
— Може да е така, но може и да не е така, планинецо — изрепчи му се Хендъл. — Дърветата растат по този начин на още почти една миля до стръмните скали. След гората пътеката навлиза в Прохода на примката, входът към Волфсктааг. Трябва да минем оттам. Всеки друг път ще ни коства още два дни и е почти сигурно, че ще налетим на гномите.
— Стига спорове — извика Аланон. — Да се измъкваме бързо. Когато минем от другата страна на прохода ще навлезем в планината. Гномите няма да ни последват там.
— Много оптимистично, няма що — измърмори Флик под носа си.
Групата навлезе в скупчените нагъсто дървета на боровата гора, в колона по един, и тръгна лъкатушейки сред грапавите, неравномерно разпръснати стволове. Изсъхнали иглички бяха нападали, струпани на купчинки, по цялата земя и образуваха мек килим, който поглъщаше шума от стъпващите по него крака. Дърветата със светла кора се издигаха високи и стройни. Завършваха с корони, наподобяващи оплетена от паяк паяжина, която украсяваше ясносиньото небе с филиграни с омайващи форми. Групата лъкатушеше упорито напред през лабиринта от стволове и клони и следваше неотклонно Хендъл, който бързо избираше пътя им, без да се колебае. Не бяха изминали и няколкостотин ярда, когато Дюрън бързо ги доближи и им направи знак да мълчат. Оглеждаше се подозрително и явно душеше нещо. — Дим — веднага извика той. — Те са подпалили гората.
— Не подушвам никакъв дим — заяви Мениън, душейки внимателно въздуха.
— Ти просто нямаш силното обоняние на елфите — отбеляза важно Аланон. Той се обърна към Дюрън. — Можеш ли да кажеш къде са го запалили?
— И аз подушвам миризмата на дим — каза замислено Ший изумен, че собствените му сетива са също толкова остри колкото на елфите.
Близо минута Дюрън въртя глава във всички посоки и се опитваше да уточни откъде идва миризмата на дим.
— Не съм съвсем сигурен, но изглежда са запалили огньове на повече от едно място. В такъв случай, гората ще пламне само след няколко минути! Аланон се поколеба за части от секундата, после им направи знак да продължат напред към Прохода на примката. Ускориха значително крачката, за да стигнат от другата страна на огнения капан, в който бяха заловени. Един пожар в тази борова гора бързо щеше да пресече всякаква възможност за спасение, когато се разпростреше по короните на дърветата. Големите крачки на Аланон и на обитателя на граничния район принудиха Флик и Ший да започнат да тичат, за да не изостават. В един момент Аланон извика вещо на Балинор и едрата фигура изостана и се скри край пътеката. Не виждаха Мениън и Хендъл пред себе си и само от време на време зърваха братята елфи, които се стрелваха между боровете. Аланон се движеше на няколко крачки зад тях и им подвикваше да побързат. Гъсти облаци от бял дим започнаха да проникват през скупчените стволове като плътна мъгла, засенчваха пътеката и все повече затрудняваха дишането. Още нямаше признаци за истински пожар. Явно огънят не се беше разгорял достатъчно силно, за да плъзне през преплетените клони и да ги повали. След няколко минута димът обгърна всичко и Ший и Флик започнаха ла кашлят силно при всяко поемане на въздух, а очите ги засмъдяха от острата миризма. Тогава Аланон им викна да спрат. Спряха неохотно и всеки миг очакваха да продължат, но Аланон като че ли се взираше в нещо назад, а слабото му мрачно лице изглеждаше странно бледо в бялата димна завеса. Не след дълго едрото тяло на Балинор отново се появи в гората зад тях, загърнато плътно в дългото ловно наметало.