Молитвената песен

Слантър протегна ръце и го блъсна назад:

— Голяма уста имаш за човек, който не знае почти нищо за живота. Може би, ако беше скитал по света, принуден да се грижиш сам за себе си, а не си беше седял в къщи под топлото крило на родителите си, нямаше да упрекваш другите с такава лекота. А сега млъкни!

Джеър не му отговори. Нищо нямаше да спечели, ако задълбаеше в проблема. Слантър беше решил да не му помага, което слагаше точка по въпроса. Пък и кой знае, може би щеше да е по-добре без гнома до себе си.

Двамата все още си разменяха гневни погледи, когато Гарет Джакс се върна. Беше сам и дойде направо при тях. С нищо не показа дали беше забелязал напрежението. Седна до Джеър.

— Ще трябва да се явиш пред Съвета на старейшините — каза той тихо.

Младежът от Вейл поклати бавно глава:

— Не знам. Не мога да преценя дали трябва да го направя.

Майсторът на бойните изкуства го прониза с поглед:

— Нямаш друг избор.

— Научи ли нещо за Брин? За Аланон?

— Няма ни вест ни кост от тях. Форейкър провери. Не са били в Кълхейвън. Никой не знае нищо за двамата. — Сивите му очи наблюдаваха напрегнато младежа от Вейл. — Ще трябва да търсиш сам необходимата ти за това дирене помощ.

Джеър хвърли поглед на Слантър, но гномът не вдигна очи и младежът попита Гарет Джакс:

— Кога трябва да се явя пред Съвета?

Майсторът на бойните изкуства стана и отвърна:

— Сега.

Съветът на джуджетата старейшини се беше събрал в залата, огромно мрачно помещение, разположено във вътрешността на квадратна сграда, в която се намираха всички канцеларии на управниците на селото Кълхейвън. Членовете на Съвета бяха точно дванадесет на брой. Те бяха насядали край дълга маса, поставена на подиум в предната част на стаята. Долу имаше редици от пейки, разделени от пътеки, които водеха до двукрила врата, през която Гарет Джакс въведе Джеър и Слантър. Помещението беше затъмнено с изключение на най-предната част, където се намираше подиумът. Тримата се доближиха до осветеното пространство и спряха. По пейките бяха насядали и други, които не бяха членове на Съвета. Всички вдигнаха глави и ги загледаха, докато се доближаваха. Въздухът беше задимен от горящи лули и наситен с остра миризма на тютюн.

— Минете по-напред — подкани ги един глас.

Те продължиха, докато се изравниха с първия ред от пейки. Джеър се огледа неспокойно. Не всички присъстващи бяха джуджета. Непосредствено вдясно от него седяха няколко елфи, а вляво имаше пет-шестима мъже от границата, дошли от Калахорн. И Форейкър беше тук. Обраслото му с черна брада лице беше мрачно и сурово.

— Добре дошли в Кълхейвън — проговори отново гласът.

Онзи, който ги поздрави, стана. Беше джудже с посивяла брада, грубовато лице, което изглеждаше кафяво и набръчкано в ярката светлина на лампите. Седеше в центъра на старейшините на Съвета.

— Казвам се Брауърк, старейшина и гражданин на Кълхейвън, първият старейшина на този Съвет — представи се той. Посочи с ръка Джеър. — Мини напред, младежо от Вейл.