Бялата ръкавица
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:
— О! — каза Мериън, отговаряйки на въпроса в същия дух, в който й бе отправен. — Така беше, преди капитан Скарт и неговите всяващи страх кирасири да дойдат при нас. Под тяхна закрила, струва ми се, не трябва да се страхуваме нито от разбойници, нито пък от грабители.
— Благодаря за комплимента ви, лейди! Само да можех да се полаская от мисълта, че нашето присъствие тук се смята от госпожица Мериън Уейд за закрила, това би компенсирало донякъде неудобството, че сме натрапени гости на нейния баща.
— Вие сте много любезен, сър! — каза тя и с лек поклон поблагодари за извинението.
Като хвърли бърз изпитателен поглед към капитана, тя продължи мислено:
„Ако този човек е искрен, тогава дяволът е ангел. Ако е такъв наистина, тогава за пръв път виждам очи, които така да прикриват сърцето.“
— Повярвайте ми, госпожице Мериън — продължи лицемерът, — аз ясно съзнавам положението си тук. Знам, че на мене не може да се гледа другояче освен като на натрапник. Макар че е истинско удоволствие да се ползувам от гостоприемството на благородния ви дом, аз с радост бих се отказал от това щастие, стига то да бъде в съгласие с дълга ми към нашия крал — който, естествено, стои над всичко друго.
— Така ли?
— За един офицер от кирасирите на негово величество той трябва да стои над всичко.
— Може би във Франция или във Фландрия, където, както чух, сте били досега. Но в Англия, сър, в очите на една англичанка има по-високи задължения от задълженията към краля. Минавало ли ви е през ума, че вие имате дълг и към народа или ако предпочитате израза — към държавата?
— L’etat c’est roi, l’etat c’est moi!45 — ето веруюто на Ричард Скарт!
— Дори ако кралят ви е деспот?
— Аз съм само войник. Аз не мога да оспорвам прерогативите46 на кралската власт, а трябва само да изпълнявам кралските заповеди.
— Благородно верую! Благородни чувства за един войник! Чуйте какво мисля пък аз, сър!
— С удоволствие, госпожице Уейд! — отвърна Скарт, потръпвайки под нейния презрителен поглед.
— Ако аз бях мъж — продължи тя с очи, искрящи от възбуда, — по бих предпочела да обръсна темето си и да го покрия с монашеска качулка, отколкото да нося шпага, която да изтеглям за позорната кауза на един безскрупулен крал! О! В тази страна се раждат мъже, чиято слава ще надживее дребната известност на нейните принцове! Когато кралете потънат в забравата на вековете, имената на Вейн и Пим, Кромуел, Хемпдън47 и Холт… — тя почти произнесе името, което уважаваше най-много — ще бъдат най-често споменаваните!
— Това са опасни думи, госпожице Уейд! — отвърна Скарт, чието верноподаничество и зараждащ се гняв се бореха с възхищението, което не можеше да не почувствува към красивата ентусиастка. Страхувам се, че вие сте бунтовница, и ако аз наистина бях толкова верен на своя крал, колкото би трябвало да бъда, мой дълг щеше да бъде да ви пленя. Ах! — продължи той, като се наведе към гордата девойка и в гласа му прозвуча двусмислена молба. — Да пленя вас, да станете моя пленница — това ще бъде наистина приятен дълг на един войник, възнаграждение за цял живот.
— Охо! — възкликна Мериън, преструвайки се, че не разбира намека. — Тъй като искате да ме вземете в плен, аз трябва да се помъча да избягам от вас! Лека нощ, сър!
Като хвърли тържествуваща усмивка към разочарования обожател, тя бързо се отдалечи, премина пъргаво през мостчето и изчезна от погледа му сред храстите, заобикалящи къщата.
Глава XXIX. Охраняваният куриер
След като се раздели с Мериън Уейд, Хенри Холтспър би трябвало да се чувствува най-щастливият човек на света. Най-хубавата жена в цялото графство, а според него и в целия свят, му беше казала, че го обича и му се беше заклела във вечна вярност. Дори и осъществяването на думите й не би могло да го убеди повече в тоя факт.
И все пак не беше щастлив. Точно обратното, той напусна мястото, дето се срещна със своята очарователна любима, с натежало сърце. Знаеше, че срещата не трябваше да стане, че Мериън Уейд не биваше да бъде негова любима.
След като конят направи няколко крачки, Холтспър се обърна, за да погледне назад, с надежда видът на любимата фигура да успокои съвестта му.
По-добре щеше да бъде да беше продължил напред.
Ако преди малко не беше щастлив, то сега видя това, което го направи нещастен. Мериън вече изкачваше хълма По светлите й дрехи тя лесно се разпознаваше в неясния здрач. Холтспър наблюдаваше движенията и, възхитен от царственото изящество на походката и, което се забелязваше въпреки тъмнината и разстоянието.
45
L’etat c’est roi, l’etat c’est moi (фр.) — Държавата — това е кралят, държавата — това съм аз! Любим израз на френския крал Людовик XIV, изразяваш, пълния абсолютизъм на монархията. Б. пр.
46
Прерогативи — изключителни права, свързани със заеманото положение. Б. пр.
47
Вейн, Пим, Кромуел, Хемпдън — борци за английска свобода през управлението на Чарлз I. Б. пр.