Бялата ръкавица
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:
Животното не се помръдна, докато не почувствува шпорите. И тогава дори, неохотно като господаря си, то бавно се отдалечи от мястото на срещата.
Глава XXVIII. Ревнивият подслушвач
Ако никой не видя срещата на Мериън Уейд и Хенри Холтспър, то имаше един, който забеляза раздялата им, и в погледа му се прочете болка. Този човек беше Ричард Скарт.
След обеда някои служебни задължения ангажираха капитана на кирасирите за един-два часа, а после — тъй като нямаше друга работа до вечерта — той реши да се срещне с дамите от дома, по-точно с тази, която за кратко време, само за един ден, беше разпалила у него чувство, ако не почтено, то поне много пламенно.
Той беше вече толкова влюбен в дамата, колкото беше възможно за човек като него. Цял месец, прекаран в нейната компания, не би могъл да го накара да се влюби по-силно. Хладният начин, по който тя прие комплиментите му — макар и отправени с многозначителната изтънченост на опитен съблазнител, — вместо да изстуди зараждащите се у него чувства, наля масло в огъня. Той беше твърде опитен в побеждаване угризенията на моминската скромност, за да се отчае още при първия отказ.
— Аз ще я спечеля въпреки нейното безразличие — каза той на Стъбс, когато се върнаха в стаята си. — Пфу! Това са само преструвки пред непознати. Ей богу! Подобно начало ми харесва. Омръзнали са ми лесните победи. Тази обещава да бъде малко по-трудна и ще ми помогне да убия скуката, която иначе може мене да убие в този селски лагер. Ще я спечеля, както съм печелил и другите — както бих спечелил самата Лукреция, ако живееше в наши дни.
На тази хвалба подчиненият му отговори одобрително по своя характерен начин:
— Сигурно ще го направите, ей богу! — каза той, сякаш вярваше в непобедимостта на този, който неведнъж беше провалял и неговите възможности в любовната игра.
Скарт беше решил да не губи време, а да започне тази любов. Страстта му го караше да действува незабавно и първата крачка беше да се срещне с жената, която бе решил да спечели.
Едно бе обаче да желаеш среща с дъщерята на сър Мармадюк Уейд, а друго — да се срещнеш с нея. Капитанът на кирасирите не можеше тук нито да заповядва, нито пък да получи срещата с молби. Всеки опит от негова страна да поиска насила подобно нещо можеше да завърши с неуспех. Защото, макар че успя да принуди сър Мармадюк да осигури легла и храна за него и за войниците му, както и фураж за конете, тиранията на краля не можеше или по-скоро не се осмеляваше да се простре толкова, че да оскверни светостта на семейството на един благородник. Светостта на този дом и без това вече бе нарушена от самия акт на „кралско благоразположение“.
Като се вземеха предвид тези обстоятелства, за Скарт беше ясно, че желаната среща може да стане само със стратегия и да изглежда чисто и просто случайна.
Преследвайки този свой план, той излезе от стаята си около половин час преди залез слънце и тръгна да се разхожда из градината, като се спираше ту да разгледа някое цвете, ту да проучи някоя статуя, сякаш ботаниката и ваятелското изкуство бяха единствените неща, които го интересуваха в момента.
Ако някой наблюдаваше отблизо израза на лицето му, лесно би забелязал, че в него няма нито любов към изкуството, нито пък възхищение от природата. Обратното, докато той привидно се занимаваше с цветята или със статуите, очите му бяха обърнати към къщата и крадешком оглеждаха прозорците й.
За да не се изложи като благовъзпитан човек, той се движеше на разстояние от стените от другата страна на живия плет. Така той премина пред къщата и стигна до оная страна, която гледаше на запад.
Тук неговото тайно разузнаване продължи с още по-голямо старание, защото, макар да не беше сигурен коя част на къщата е заета от дамите в семейството, предполагаше, че е западното крило. Приятното изложение на тази част, по-грижливо гледаните цветя и зелените полянки ясно показваха, че това е светата обител.
Той разгледа прозорците един по един, опитвайки се да надникне във вътрешността на стаите. Но след като употреби цял четвърт час за това трудно проучване, той не откри нищо, което да възнагради старанията му — нито едно лице на живо същество.
Само веднъж той забеляза фигура в една от стаите на долния етаж, но тя беше в тъмни дрехи и доколкото можа да види, беше фигура на мъж. Сър Мармадюк се разхождаме в библиотеката си.
— Изглежда, че жените не са вътре — промълви Скарт недоволно. — Боже мой! Та те може би се разхождат из парка. Вечерта е прекрасна, залезът — очарователен. Ей богу, не бих се учудил, ако са излезли да му се порадват. Само да можех да я намеря вън, ще бъде чудесно. Ще се поразходя и аз. Може пък да я срещна. Възможно е.