Бялата ръкавица
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:
С тези думи той се отдели от статуята, която от дълго време разглеждаше, и тръгна към малкото мостче над рова.
Тъкмо беше сложил ръка на вратичката с намерение да я отвори, когато очите му се спряха на нещо, което накара кръвта му да скочи до бузите и да стигне чак до бледото му чело.
От издигнатото мостче той виждаше дългата алея, която водеше към пътя. Далече надолу, близо до входната врата на пътеката, стоеше кон, оседлан и обюздан, сякаш чакаше ездач да го възседне. Никой не държеше животното, никой не се грижеше за него, никой не се виждаше наоколо. Но не поради обстоятелството, че видя оседлан кон, за който никой не се грижеше — макар това да беше твърде странно, — кръвта лумна в бузите на кирасирския капитан и накара ръката му да потрепери върху натиснатата дръжка. Развълнува се затова, че видя този именно кон, защото по извитата шия и самуреното наметало на животното, видими дори в сивата дрезгавина на здрача, Скарт позна коня, който бе изиграл такава голяма роля в неговото унижение.
— Господи, та това е конят на Холтспър! — бяха думите, които изскочиха механично от устните му. — И той самият трябва да е някъде там, зад дърветата. Там — а какво търси там?
— Ще отида и ще видя — промълви той след кратко колебание.
Отвори вратичката, мина през нея, бързо прекоси останалата част на моста и продължи към мястото, където стоеше конят.
Скарт не тръгна по самата алея направо към предмета, който тъй го беше заинтересувал, а продължи по околен път, през горичката, която растеше в полите на хълма.
Имаше причини, за да заобикаля така.
— Холтспър в парка на сър Мармадюк! — мърмореше той, като се промъкваше през храсталаците предпазливо като ловец на сърни. — А къде е дъщерята на сър Мармадюк?
Съмнението, промъкнало се в сърцето, като огън разгорещи кръвта във вените му. Краката му се подкосиха. Той почти залиташе, когато преминаваше по моравата.
Ревността му едва ли намаля, когато стигна до редицата кестенови дървета, които ограждаха алеята, и протягайки шия, за да погледне, видя един мъж да излиза измежду дърветата и да застава до коня, а в същото време нещо бяло, подобно на женско покривало или шал, се развя между листака, който засенчваше пътеката.
Мъжа той позна веднага — Хенри Холтспър! А жената, макар че се виждаше по-неясно, можеше да бъде само тази, която заемаше мислите му — само Мериън Уейд!
Макар че не беше страхливец и бе свикнал на неочаквани и опасни срещи, сега Скарт стана жертва на страха и нерешителността. Разгневен, той би могъл да се спусне по склона и да прободе Холтспър в сърцето без милост или разкаяние. Но той и не мислеше да действува така открито. Срещата от предишния ден — за която болките в ранената ръка настоятелно му напомняха — му беше отнела желанието да поднови познанството си с Черния конник.
Той само се чудеше дали да се скрие зад дърветата и да остави дамата да отмине към къщата, или да остане в засада, докато тя стигне до него, и тогава да се присъедини към нея.
Вече беше сигурен коя е тя. Облечената в бяло фигура, застанала сега в откритата алея, беше Мериън Уейд. Никоя друга не можеше да има такива прекрасни очертания в здрача.
Едва когато конникът скочи на седлото, обърна гръб на къщата и замина, Скарт се освободи от своята нерешителност.
Той чувствуваше, че се намира в такова състояние, в което може да стане смешен, и че по-разумно ще бъде да не се показва. Но горчивото жило терзаеше душата му и ставаше още по-горчиво от това, че той подозираше някаква любовна история. Тази жестока мисъл го измъчваше до дъното на сърцето му, заглушаваше всяко благоразумие и предпазливост й го принуждаваше да се представи.
Хитростта и властта над чувствата, придобити от богатия му опит, му помогнаха да се овладее дотолкова, че да може да води учтив разговор.
В този миг Мериън стигна до него.
Тя се стресна, когато видя Скарт да излиза измежду дърветата. Необузданата страст, която светеше в очите му, й уплаши, но тя почти не издаде тревогата си. Беше твърде добре възпитана, за да показва вълнението си дори при такива подозрителни обстоятелства. Сърцето й, изпълнено в този миг е висше щастие, беше твърде силно, за да усети страх.
— Добър вечер, сър — каза тя в отговор на поздрава, който Скарт й отправи, когато приближи.
— Простете въпроса ми, госпожице Уейд — каза той, като тръгна до нея. — Не се ли страхувате да се разхождате толкова късно, когато наоколо гъмжи от такива свирепи разбойници, за каквито брат ви ми разправи? Ха! Ха! Ха!