Бялата ръкавица

Стопанинът и неколцина други, които тъкмо влизаха в странноприемницата, го познаваха лично. И когато приближаваше вратата, те си прошепнаха един на друг думите, конто напоследък имаха кабалистическо50 значение — Черния конник.

Той слезе от коня и без колебание влезе заедно с другите, като само им кимна, минавайки край тях.

Можеше и да не свива палец пред очите на верния вратар. Тази предпазливост срещу предателите не беше необходима за Хенри Холтспър. Стопанинът на странноприемницата познаваше ръководителя на церемонията, която щеше да се състои под неговия покрив, и кавалерът, минавайки край него с многозначителна усмивка, продължи сам по слабо осветения коридор като човек, който често е идвал тук.

Със същата фамилиарност той отвори вратата на вътрешната стая, сега пълна с мъже, чиято глъчка, примесена със сериозни разговори, можеше да се чуе дори до външния вход.

Шумът внезапно стихна, но само за миг. След това избухнаха шумни поздравления, между които можеше да се различи, неведнъж възторжено повторено, името на влезлия и прякорът, с който повечето от тях го знаеха.

Макар че гласовете не се чуваха вече отвън, защото масивната дъбова врата се затвори, разговорът не секна. Той само протече в правилен път, ръководен от умната мисъл на водача на това ентусиазирано събрание. Разговорът би могъл да се нарече предателски, ако това може да се каже за слова, осъждащи поведението на сляпо влюбения в жена си тиранин. Постъпките на краля бяха разкритикувани, а последните му наредби разисквани свободно, докато най-после някои от говорителите се вдъхновиха — отчасти от упиващото питие на „Главата на сарацина“, което за сметка на кавалера се лееше щедро, отчасти от огорчението пред някоя наскоро извършена неправда — и започнаха да размахват стиснати юмруци, за да наблегнат на своите клетви за отмъщение.

Тази нощ на тайното съвещание в странноприемницата „Главата на сарацина“ се предначерта едно събитие, което наскоро се осъществи и на което някои от присъствуващите бяха дори свидетели — кралят да бъде качен на ешафода!

— Благодаря на бога! — промълви Холтспър, когато се метна на седлото, и насочи Хюбърт към хълмовете. — Благодаря на бога за всичките му добрини! — прибави той израза на някои от пуританите, съучастници в конспирацията, чиито думи още звучаха в ушите му. — Настроението на хората е ясно. След десетгодишна тирания най-после те се надигнаха. Настана часът не само да се свали един тиранин от трона, но и да се установи в милата стара Англия единствената форма на управление, която не е подигравка със здравия разум — единствената, в която може да процъфти свободата — републиката!

След тези думи тъжна усмивка помрачи лицето му — усмивка, изпълнена с горчивина и възмущение не само от сънародниците му, но от хората изобщо, защото тия негови мисли го накараха неволно да си спомни колко малко са тези в неговата родина, които мислят като него!