Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
А Распутин, груб и необразован мошеник, каквито историята познава малко, верски шарлатанин и ненадминат сводник, раб божий и пророк, чудодеен лекар и всезнааещ политик, страшен вагабонтин и благодетел на царския двор, без да ще, стана гробокопач на царската империя. Царицата на необятна Русия му бе осигурила добро местенце — пазач на царските фенери — с висока заплата и монополно влияние.
Царица Александра Фьодоровна, по произход немкиня, по рождение принцеса Алис Виктория-Беатрис, израснала в Лондон при баба си кралица Виктория, бе повече англичанка, отколкото немкиня, но в никакъв случай рускиня. Тя е властна пред царя и послушна пред Распутин. Лицемерно набожна, истерична, анормално суеверна, вярваща в духове и чудеса, царицата като че ли е била предопределена за идеална партньорка на шарлатанина. Психически подтисната, тя живее в непрекъснат страх от утрешния ден, в опасения за съдбата на съпруга си и децата си, а в крайна сметка и за цялото царство. Впрочем руската й кариера започва не съвсем насърчително.
С бъдещия си съпруг тя се запознава в английския кралски двор, влюбва се в него, а и той я обожава. Само че руският престолонаследник трябвало да води четиригодишни пазарлъци, докато получи разрешение да се ожени за нея.
В лятната резиденция в Крим очакват пристигането й. Принцесата идва с надеждата, че Русия ще й падне на колене. Вместо това тя среща скрито презрение. В кулоарите се шушука, че немкинята е донесла нещастие на Русия.
Даже цар Александър III, свекърът й, не я посреща с разтворени обятия — препил до смърт, той лежи на смъртно легло. Придворните очакват последния му час и не обръщат особено внимание на чуждата принцеса.
Александър III е мъртъв, да живее Николай II!
И от невеста на престолонаследник — направо царица. Но вместо празненства и веселие тя потъва в дълбок траур до ковчега на този съвсем непознат за нея старец, макар и бивш цар, и изминава дългия път от Крим до Москва в един и същ влак с мъртвеца, за когото на всяка гара се отслужват безкрайни заупокойни молитви.
Сто години преди тези събития някаква руска сибила предсказала, че именно през първите години на двадесетия век страната щяла да изживее период на неволи и невъобразимо нещастие. Много неща подсказвали, че е била права.
След тържественото царепомазване Николай II, цар на цяла Русия, дава обявление, в което обещава на всеки, който присъствува на веселието на Хлодинското поле, три сувенира: чаша с царския герб, кърпа и рубла за път. От уста на уста царското обещание става неимоверно голямо — започва да се говори, че всеки пристигнал селянин ще получи от царя крава. На Хлодинското поле се струпват към половин милион души.
Организаторите не били подготвени за толкова многобройна тълпа. Създава се паника. Хората започват да се блъскат и да падат в някакво военноучебно укрепление — три метра дълбок и два метра широк окоп. Предните, ужасени, се опитват да задържат натиска, а задните напират, за да се доберат до сувенирите. Така се стига до гибелното нещастие. На всичко отгоре великият княз Сергей Александрович, чичо на царя и московски кмет, се постарава да обърка още повече положението. Нарежда на казаците незабавно да въведат ред и да осигурят достойно протичане на тържеството.
Казаците се впускат да усмиряват тълпата по своему — с камшици и саби. На утъпканото поле остават над три хиляди трупа, повечето на прегазени жени и деца. Мнозина загиват в окопа, притиснати и задушени от падналите върху тях хора.
Царица Александра Фьодоровна не научава цялата истина за злощастието. Съобщават й, че са загинали само няколкостотин. Въпреки това тя си втълпява, че нещастието на Хлодинското поле е знамение за божия гняв и че може би наистина е донесла нещастие на Русия.
Следващите събития потвърждават опасенията й. При официалното посещение на царското семейство в Киев на бреговете на Днепър устройват тържество в нейна чест. Пред очите на високите гости празнично украсеният кораб потъва и във вълните на буйната река загиват около триста души. Отново знамението на провидението! Страх обзема царицата и не я напуска. С всяка изминала година и пред очакване на дете тя е все по-угнетена. И макар че царят и цялата страна очакват престолонаследник, тя предчувствува, че не ще роди здрав син, защото нейният род бил обременен с неизлечима наследствена болест — хемофилия, — която се предавала от майката на сина. Зла съдба била сполетяла брата, двамата братовчеди и чичото на царицата — всички умират от хемофилия.
Дълга и мистична била историята преди раждането на наследника.