Жестоко и необичайно
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жестоко и необичайно». Краткое содержание книги:
— В убийството на Дженифър Дейтън няма такива елементи.
— Така е. Но това потвърждава казаното от мен. Че няма някакъв ясно установен модел. Но има един общ елемент в убийствата на Еди Хийт, Дженифър Дейтън и Сюзън Стори. Бих ги квалифицирал като организирани престъпления.
— Не и убийството на Дженифър Дейтън — отбелязах аз. — Както изглежда, убиецът се е опитал да представи смъртта й като самоубийство и не е успял. Или може би не е имал намерение да я убие, но прекалено силно я е стиснал за шията.
— Вероятно не е имал намерение да я убие, преди да я вкара в колата — съгласи се Уесли. — Но всъщност е имало умисъл. И маркучът, прикачен към ауспуха, е бил отрязан с остър инструмент, който не е намерен. Или убиецът го е донесъл със себе си, или е успял да изхвърли онова, което е намерил в къщата и използвал. Тук има умисъл. Но преди да продължим, нека ти напомня, че в случая не притежаваме куршум двайсет и втори калибър или някакво друго доказателство, което би могло да ни даде основание да свържем убийството на Дженифър Дейтън с убийствата на Хийт и Сюзън.
— Не е вярно, Бентън. Пръстов отпечатък на Рони Уодел е бил открит върху един стол в трапезарията на Дженифър Дейтън.
— Не сме сигурни, че Рони Уодел е стрелял в другите двама.
— Тялото на Еди Хийт е било разположено така, че това напомня за случая „Робин Найсмит“. Момчето е било нападнато в нощта, когато Рони Уодел е бил екзекутиран. Не ти ли се струва, че тук има някаква странна връзка?
— Нека да се изразим по друг начин — рече той. — Не искам да мисля така.
— Никой от нас не иска. Бентън, какво ти подсказва интуицията?
Той поръча на сервитьорката да донесе още коняк. Свещите осветяваха чистите линии на лявата му скула и брадичката.
— Интуицията ли? Добре. Имам много лошо предчувствие — каза той. — Сигурен съм, че Рони Уодел е общото звено тук, но не знам какво означава това. Един пръстов отпечатък, открит на местопрестъплението, е идентифициран като негов, но въпреки това не сме в състояние да открием картичките с пръстовите му отпечатъци, нито нещо друго, което би ни довело до някакъв положителен резултат. Също така в моргата не са му взети отпечатъци и човекът, който вероятно е забравил да свърши тази работа, е убит със същото оръжие, с което е убит и Еди Хийт. Николас Грюман, адвокатът на Уодел, явно е познавал Дженифър Дейтън и всъщност, както се оказва, тя е изпратила факс на Грюман няколко дни преди смъртта си. И накрая, да, има някаква неуловима и странна прилика между смъртта на Еди Хийт и смъртта на Робин Найсмит. Откровено казано, чудя се дали нападението над Хийт по някаква причина не е трябвало да представлява символичен акт.
Той изчака да ни сервират питиетата, а после отвори кафявия плик, прикачен към папката е документи по случая „Робин Найсмит“. Това незначително действие ме подсети за нещо, което не бях предполагала.
— Трябваше да взема снимките й от Архива — казах аз.
Уесли си сложи очилата и ме погледна.
— При старите случаи документацията се превръща в микрофилм, копия от него имаш в папката. Оригиналните документи се унищожават, но запазваме оригиналните снимки. Те отиват в Архива.
— И какво представлява той? Стая във вашата сграда?
— Не, Бентън. Един склад, намиращ се близо до Щатската библиотека. В същата сграда Бюрото на юристите пази документите по старите си дела.
— Вандър все още ли не е намерил снимката на кървавия отпечатък, оставен от Уодел в къщата на Робин Найсмит?
— Не — отвърнах аз и двамата се спогледахме. Знаехме, че Вандър никога няма да я намери.
— Господи! — възкликна Уесли. — А кой ти донесе снимките на Робин Найсмит?
— Моят административен секретар — отговорих. — Бен Стивънс. Около седмица преди екзекуцията на Уодел той ходи в Архива.
— Защо?
— В последните етапи на обжалването на една присъда винаги се задават много въпроси и аз предпочитам да имам подръка необходимите материали по дадения случай. Тъй че отиването до Архива е нещо обичайно. Но този път имаше една малка разлика — не се наложи да помоля Стивънс да отиде за снимките. Той сам предложи услугите си.
— И това ли е необичайно?
— Сега, като се обърна назад, признавам, че е така.
— Тогава се предполага — рече Уесли, — че твоят административен секретар е предложил услугите си, защото всъщност се е интересувал от досието на Уодел. Или по-точно от снимката на кървавия отпечатък от пръст, която е трябвало да бъде в него.