Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))

Но сега беше „Deutschland über alles“9 и всеки знаеше, че евреите притежават Франция и въртят всичко там и че ако онези американски пътници си бяха гледали работата и си бяха стояли вкъщи, нямаше да са на „Лузитания“ — в края на краищата императорът ги беше предупредил. Сами си бяха виновни.

Брат ми Едуард ми писа от Чикаго за тамошните подобни настроения. Самият той не ми се виждаше прогермански настроен, но изразяваше пламенни надежди, че ще останем извън войната, която изобщо не ни влиза в работата.

Вкъщи се говореше друго. Когато президентът Уилсън произнесе своята знаменита позорна реч за потопяването на „Лузитания“, в която разправяше, че сме „твърде горди, за да се бием“, баща ми дойде да се види с Брайън и пушеше като вулкан преди изригване, докато децата си легнаха. После взе да приказва едни думички, дето се преструвах, че не ги чувам. Отнасяха се главно за пъзльовската тактика на „хуните“, но голяма порция се падна и на онзи „малодушен презвитериански пастор“ в Белия дом.

— „Твърде горди, за да се бием.“ Що за приказки са това? Гордост ти трябва, за да се биеш! Бъзливецът подвива опашка и се скатава! Брайън, трябва ни пак Теди Рузвелт!

Мъжът ми се съгласи.

През пролетта на 1916 г. съпругът ми замина за Платсбърг, Ню Йорк, където миналото лято генерал Ленард Уудс бе построил тренировъчен лагер за кандидат-офицери. През 1915 г. Брайън беше разочарован, защото нямаше възможност да се запише, и си бе наумил да не го пропуска през 1916 г. Докато го нямаше, се роди Етел — и аз си бях направила добре сметката. Когато в края на август той се върна, вече бях във форма и готова да го посрещна З. В. Л. С. Р. К., така че да ме С. П. Н. Д. Н.

Това беше най-дългият ми период „на сухо“ по време на брака ми — в частност защото вкъщи много зорко ме наглеждаха. По молба на Брайън баща ми живееше у нас, докато го нямаше. Никой страж на харем не е приемал задълженията си толкова насериозно като баща ми. Брайън често ме бе „наглеждал“ в ролята си на страж, който си затваря очите, за да ме предпази от съседите, а не от собственото ми силно либидо.

Татко ме пазеше и от самата мене. Да, пробвах водата. Още от времето, когато бях девица недокосната, бях осъзнала колко кръвосмесителни са чувствата, които изпитвах към баща си. Нещо повече, бях сигурна, че и аз го вълнувам по същия начин.

Така че горе-долу десет дни след като Брайън замина, животинската ми природа взе да взема връх и аз пропуснах да пожелая на баща ми лека нощ — влязох в стаята му след като си беше легнал, по нощница с дълбоко деколте и не особено непрозрачен пеньоар, току-що изкъпана и ухаеща на хубаво. Казахме си лека нощ и аз се наведох да го целуна — наврях гърдите си в лицето му и го лъхнах с онзи греховен аромат.

Той се дръпна.

— Дъще, махай се оттук! И не ми идвай пак полугола.

— Значи да дойда съвсем гола?

— Затвори вратата… като излезеш.