Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Окото на голема
Окото на голема - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Окото на голема

Электронная книга - «Окото на голема». Краткое содержание книги:

Бартимеус е изправен пред непосилната задача да неутрализира голем — гигантски човек от оживяла глина, който се прикрива в мрака и носи смърт на всички същества само с едно докосване. И докато Съпротивата се опитва да срази магьосниците и да върне властта в ръцете на обикновените хора, неговият господар Джон Мандрейк трябва да разплете сложна конспирация, надхвърляща пределите на Британската империя и достигаща до обвитата в мистерия Прага. Изключително приключение… на всичките седем нива.
1 ... 67 68 69 70 71 72 73 74 75 ... 190
Перейти на страницу:

Като влезе, той се усмихна криво.

— Кити! Това беше бързо.

Трепереща, тя се приближи до леглото и взе ръката му.

— Как… как разбра, че съм аз?

— Никой друг не се качва по стълбите като слон. Добре ли си?

Тя погледна чистите си, розово-бели ръце.

— Да. Чудесно.

— Чух за това. — Той се опита да задържи усмивката си и едва не се провали. — Имаш късмет… Радвам се.

— Да. Как се чувстваш?

— О, разбит. Болен. Като парче пушен бекон. Боли ме кожата, като помръдна. И сърби. Всичко ще мине, както казват. И очите ми оздравяват.

Кити почувства пристъп на облекчение.

— Това е чудесно! Кога…?

— Някога. Не знам… — Внезапно изглеждаше изморен, раздразнителен. — Това няма значение. Кажи ми какво ново. Разбрах, че си ходила в съда.

Тя му разказа цялата история, освен срещата с господин Пенифедър. Якоб седеше изправен в леглото, с опушено лице и някак мрачен. Накрая той въздъхна.

— Ти си толкова глупава, Кити — рече той.

— Благодаря ти за това. — Тя откъсна няколко зърна грозде от чепката и ги натика грубо в устата си.

— Майка ми ти е казала да не ходиш. Тя каза…

— Тя и всички останали. Всички те са толкова прави, а аз толкова греша. — Тя изплю семките от гроздето в шепата си и ги хвърли в кошчето до леглото.

— Повярвай ми, благодарен съм за това, което си се опитала да направиш. Толкова съжалявам, че страдаш заради мен.

— Нищо особено. Ще намерим парите.

— Всички знаят, че съдът е корумпиран — там няма значение какво си направила, има значение коя си и кого познаваш.

— Добре де! Няма нужда да продължаваш. — Кити не беше в настроение за конско.

— Няма. — Той се ухили, този път малко по-успешно отпреди. — През превръзките си усещам, че си се намръщила.

Останаха мълчаливи за малко. Накрая Якоб каза:

— Както и да е, не си мисли, че Талоу ще се измъкне безнаказано. — Той разтърка едната си страна.

— Не търкай. Какво искаш да кажеш?

— Просто много сърби! Искам да кажа, че има и други начини, различни от съда…

— Като например?

— Ах! Не върши работа, ще трябва да си седна на ръцете. Ами, ела по-наблизо — нещо може да ни подслушва… Така. Понеже Талоу е магьосник, ще си мисли, че се е отървал безнаказано. Повече няма да се сети за мен, ако изобщо се е замислял. И със сигурност няма да ме свърже с Хирнек.

— Фирмата на баща ти ли?

— Е, на кого другиго може да е? Естествено, че фирмата на баща ми. И това ще струва скъпо на Талоу. Като много други магьосници, той си дава книгите за подвързване в Хирнек. Карел ми каза: той е проверил в архивите. Талоу ни дава поръчки на всеки две години. Обича подвързии от кафява крокодилска кожа, така че към другите му престъпления можем да прибавим и липса на вкус. Е, ние можем да си позволим да чакаме. Рано или късно той ще ни изпрати някоя книга за обработка или ще направи някаква поръчка… Ах! Не мога да го търпя! Трябва да се почеша!

— Недей, Якоб — вземи си грозде вместо това. Опитай да не мислиш.

— Няма да свърши работа. Нощем се будя, чешейки си лицето. Мама трябва да ми бинтова ръцете с превръзки. Обаче сега вече е непоносимо — ще трябва да извикаш мама да донесе малко крем.

— Най-добре да си тръгвам.

— След малко. Та, както казвах — следващия път в книгата на Талоу няма да се промени само подвързията.

Кити сбърчи чело.

— Какво — и заклинанията вътре ли?

Якоб се усмихна мрачно.

— Могат да се заменят страници, да се подменят изречения или да се променят диаграми, ако знаеш какво правиш. Всъщност, това не само е възможно — адски лесно е за хората, които баща ми познава. Ще саботираме няколко от надеждните заклинания, а после… ще видим.

— Той няма ли да забележи?

— Той просто ще изчете заклинанието, ще нарисува пентаграма или каквото там се прави, а после… кой знае? Гадни неща се случват на магьосниците, когато магиите се объркат. Баща ми казва, че това е прецизно изкуство. — Якоб намести гърба си на възглавниците. — Може да минат години, преди Талоу да падне в капана, но какво от това? Аз съм готов да чакам. И след четири, пет години лицето ми пак ще е съсипано. — Изведнъж той извърна лице. — По-добре сега да извикаш мама. И не казвай на никого какво съм ти казал.

Кити намери госпожа Хирнек в кухнята; тя прецеждаше в една медицинска колба странен, мазен, бял лосион, осеян с тъмнозелени билки. При думите на Кити тя кимна с посивели от умора очи.

— Направих лосиона точно навреме — рече тя, затваряйки бързо колбата и грабвайки едно парче от бюфета. — Няма нужда да те изпращам, нали? — С тези думи тя бързо излезе от стаята.

1 ... 67 68 69 70 71 72 73 74 75 ... 190
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)