Окото на голема
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на голема». Краткое содержание книги:
— Трябва да обмислим това внимателно — каза тя накрая. — Ако демонът говори истината, значи сме спечелили ценна информация. Но Дювал е прав да бъде скептичен, въпреки че говори от желание да омаловажи нашите постижения. Създаването на голем е трудна работа, считана почти за невъзможна. Какво знаеш по въпроса, Талоу?
Министърът се намръщи.
— Много малко, госпожо, благодаря на Бога. Това е примитивна магия, която никога не е била практикувана в нашето просветено общество. Никога не съм се интересувал.
— А ти, Мандрейк?
Натаниел прочисти гърлото си; той винаги харесваше въпросите за обща култура.
— Магьосникът се нуждае от два могъщи артефакта, госпожо — каза той ведро. — Всеки от тях е с различна функция. Първо, той или тя се нуждаят от пергамент, изписан със заклинанието, което съживява голема; след като тялото бъде оформено от речна глина, този пергамент се поставя в устата на голема, за да го съживи.
Господарката му кимна.
— Точно така. Това е заклинанието, считано за загубено. Чешките майстори така и не са записали тайната.
— Вторият артефакт — продължи Натаниел, — е специален глинен предмет, създаден чрез отделни заклинания. Той се поставя в челото на чудовището и помага да се концентрира силата му. Служи като наблюдателно око на магьосника, точно както го описа Бартимеус. Така той или тя могат да контролират съществото чрез най-обикновено кристално кълбо.
— Правилно. Значи, ако демонът ти говори истината, търсим някой, който се е сдобил както с око на голем, така и със съживяващ пергамент. Кой може да е?
— Никой. — Талоу преплете пръсти и ги изпука, произвеждайки звук като залп от пушечна стрелба. — Това е абсурдно. Тези предмети вече не съществуват. Съществото на Мандрейк трябва да бъде подложено на изпепеляващия огън. А що се отнася до Мандрейк, госпожо, тази катастрофа е негова отговорност.
— Изглеждате доста убедени в тези факти — отбеляза пантерата, прозявайки се шумно и оголвайки впечатляващите си зъби. — Вярно е, че пергаментите се разпадат, след като бъдат извадени от устата на голема. А според условията на заклинанието чудовището трябва да се върне обратно при господаря си и да се превърне отново в глина, така че тялото също не оцелява. Но окото на голема не се унищожава. То може да се използва многократно. Така че съвсем спокойно може да има едно такова и тук, в съвременен Лондон. Защо си толкова прежълтял?
Долната челюст на Талоу се отпусна от ярост.
— Мандрейк, дръж това нещо под контрол или ще те накарам да си понесеш последствията.
Натаниел моментално изтри усмивката си.
— Да, господин Талоу. Тишина, робе!
— О, моля да ме извините.
Джесика Уитуел вдигна ръка.
— Въпреки нахалството си, демонът е прав поне в едно. Очи на голем наистина съществуват. Аз самата видях едно такова преди две години.
Джулиъс Талоу повдигна едната си вежда.
— Наистина ли, госпожо? Къде?
— В колекцията на някой, който всички ние имаме причина да помним. Саймън Лавлейс.
Натаниел потръпна леко; по гърба му преминаха ледени тръпки. Името все още му влияеше. Талоу сви рамене.
— Лавлейс отдавна е мъртъв.
— Зная… — Госпожица Уитуел изглеждаше замислена. Тя се облегна на стола си и се завъртя, така че да застане срещу друга пентаграма, подобна на тази, в която седеше пантерата. В стаята имаше няколко такива, всяка от които с различен дизайн. Тя щракна с пръсти и нейният джин се появи, този път изцяло като мечка. — Шубит — рече тя, — отиди в трезора за артефакти. Намери колекцията на Лавлейс; огледай я подробно. В нея ще намериш едно гравирано око от втвърдена глина. Донеси ми го веднага.
Мечката приклекна, подскочи и изчезна.
Джулиъс Талоу се ухили лигаво на Натаниел.
— Ето от такъв прислужник имаш нужда, Мандрейк — каза той. — Без приказливост, без дърдорене. Подчинява се, без да задава въпроси. Ако бях на твое място, щях да се отърва от тази сладкодумна змия.
Пантерата рязко махна с опашка.
— Ей, всички си имаме проблеми, друже. Аз съм прекалено приказлив. А ти изглеждаш като поле от лютичета в костюм.
— Предателят Лавлейс имаше интересна колекция — размишляваше госпожица Уитуел, пренебрегвайки ядните викове на Талоу. — Окото на голема беше един от няколкото стойностни предмета, които конфискувахме. Ще бъде интересно да го огледаме.
С едно изпукване на косматите си крака мечката се върна, приземявайки се леко в средата на собствения си кръг. Лапите й бяха празни, като изключим шапката, която държеше по един наистина смирен начин.
— Аха, точно от такъв прислужник се нуждаеш — рече пантерата. — Без много приказки. Послушен. Напълно безполезен. Ти си чакай, а той ще забрави заповедта.