Окото на голема

Госпожица Уитуел направи нетърпелив жест.

— Шубит, беше ли при колекцията на Лавлейс?

— Бях, госпожо.

— Има ли сред предметите глинено око?

— Не, госпожо. Няма.

— А имаше ли такова сред предметите в описа?

— Имаше. Номер тридесет и четири, госпожо. „Глинено око, девет сантиметра, украсено с окултни символи. Предназначение: наблюдателно око на голем. Произход: Прага.“

— Можеш да си тръгваш. — Госпожица Уитуел завъртя стола си с лице към останалите. — И така — рече тя. — Имало е такова око. А сега го няма.

Лицето на Натаниел почервеня от вълнение.

— Това не може да е съвпадение, госпожо. Някой го е откраднал и го е вкарал в употреба.

— Но имал ли е Лавлейс съживяващ пергамент в колекцията си? — раздразнено попита Талоу. — Разбира се, че не! Тогава откъде се е взел?

— Това — каза Джесика Уитуел — трябва да разберем. — Тя потърка слабите си бели ръце. — Господа, имаме нова ситуация. След тазвечершния погром Дювал ще притисне министър-председателя за повече власт за моя сметка. Аз трябва да отида в Ричмънд и да съм подготвена да говоря срещу него. В мое отсъствие искам ти, Талоу, да продължиш с организацията на наблюдението. Без съмнение, големът — ако в действителност съществува, — ще удари отново. Сега поверявам това единствено на теб.

Господин Талоу кимна самодоволно. Натаниел прочисти гърлото си.

— Вие, ъм, не искате повече да съм ангажиран, така ли, госпожо?

— Не. Ходиш по много тънко въже, Джон. Поверих ти огромна отговорност — и какво стана? Националната галерия и Британският музей бяха опустошени. Но благодарение на твоя демон имаме следа относно естеството на нашия враг. Сега ни трябва самоличността на този, който го контролира. Чужда сила ли е? Или местен ренегат? Кражбата на окото на голема означава, че някой е намерил начин да създаде съживяващ пергамент. Оттук трябва да започнеш. Издири изгубеното познание и то бързо.