През дивия Кюрдистан
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Румен Нейков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дивия Кюрдистан». Краткое содержание книги:
«През дивия Кюрдистан» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5) и «Жут» (том 6).
Описах на шейха посещението си при сина му.
— Значи довечера! — каза той зарадван.
— Ако е възможно — добавих.
— Но как ще го направиш?
— Ако не се предостави по-добра възможност, ще гледам да взема ключа от агата и…
— Няма да ти го даде.
— Ще му го отнема. Ще изчакам, докато заспят пазачите и ще отворя килията на Амад.
— Прекалено е опасно, ефенди. Ще те чуят.
— Хората не спаха през последната нощ и сигурно ще са уморени. Дадох им и бакшиш, който може би ще превърнат в ракия. Това ще ги приспи. Междувременно внимавах много добре и забелязах, че ключалката на входната врата се отваря безшумно. Ако съм по-предпазлив, ще успея.
— А ако те заловят?
— Не се Притеснявай. Ще измисля някакъв претекст пред пазачите, а ако ме срещнат със затворника, ще трябва да действаме бързо.
— Накъде ще отведеш Амад?
— Той веднага ще напусне града.
— С кого?
— С Халеф. Сега ще яздя с Халеф, за да открием в околностите на града място, удобно за скривалище. Халеф ще запомни пътя и ще отведе там сина ти.
— Но стражите на портата?
— Те няма изобщо да ги видят. Знам къде може да се прескочи стената.
— Ние трябва веднага да ги последваме.
— В никакъв случай. Налага се да останем поне още ден, за да не събудим никакво подозрение.
— Но Амад ще бъде изложен на най-голяма опасност, защото ще го търсят из цялата околност.
— И за това се погрижих. Недалеч от едната порта, скалата, на която е разположен Амадие, се издига над пропаст, в която малко хора се осмеляват да се спуснат. Там ще занесем парчета от старата му дреха, която предварително ще накъсаме. Ще ги намерят и ще предположат, че синът ти е паднал в пропастта след нощното си бягство.
— Къде ще се преоблече Амад?
— Тук. И трябва веднага да си обръсне брадата.
— Значи ще го видя? О, рафик, каква радост!
— Имам обаче едно условие — да не вдигате шум!
— Ще го изпълним. Но хазяйката ни ще види Амад, когато идва, защото стои непрекъснато в откритата кухня.
— Тогава ще вземеш инициативата в ръцете си. Халеф ще те предупреди за Амад. Слизаш долу и почваш да занимаваш старицата. Това не е трудна работа, а междувременно Хаджията ще го доведе в стаята ти, която ще заключиш, докато се върна.
Чух, когато Халеф докара конете и после тръгна. Отвън намерих вратата на англичанина отключена. Той ми даде знак да вляза и попита:
— Може ли да ми кажете, сър?
— Да.
— Чувам коне. Яздят. Накъде?
— Извън града.
— Уел, и аз яздя с тях.
— Възнамерявам да отида на кон в гората. Ще бъдете принуден да се провирате с мен през храсталака.
— Ще се провирам.
Линдси се приготви бързо. И неговият кон беше оседлан и поехме към портата, която водеше за Манглана и Миа. Описанието съвпадаше с разказа на кюрда Дохуб. Пътеката бе така стръмна, че трябваше да водим конете. На портата не ни спряха, защото стражата беше от арнаути, които ме познаваха от предишния ден.
Долу, в долината, щяхме да се озовем вдясно от летните къщи на жителите на Амадие, които се бяха оттеглили в планината. Затова свихме наляво, право към гората. Беше толкова светло, че яздехме спокойно и след четвърт час стигнахме до поляна, където слезнахме, за да си отпочинем.
— Защо тук доведен? — попита Линдси.
— Търся скривалище за Амад ал Гандур.
— Аха! Скоро свободен?
Споделих с него плана си.
— Великолепно! — каза той. — Красиви опасности при това. Залавяме! Боксираме! Стреляме! Уел, и аз ще освобождавам!
— Няма да ми помогнете с нищо — усмихнах се аз.
— Не? Защо? Повалям всеки, който ни се изпречи. Йес!
— Добре, да се огледаме първо. Тук горе, отляво, е мястото, където стената може да се премине. Но в тази местност трябва да намерим скривалище. Ще търсите ли с мен?
— Много!
— Тогава да се разделим. Вие ще вървите направо, а аз ще заобиколя. Който пръв намери някое подходящо място, ще даде изстрел с револвера си и ще чака, докато дойде другият.
Халеф остана назад при конете, а ние потеглихме. Гората ставаше все по-гъста, но аз търсих дълго време, без да намеря нещо подходящо. Внезапно от лявата си страна чух изстрел. Отправих се в тази посока, от която дойде гърмежът, и скоро в непосредствена близост дочух още един. Англичанинът беше застанал до един храсталак, от който стърчаха четири огромни дъба. Той бе бос и без връхна дреха. Червеният кариран огромен тюрбан лежеше на земята.
— Два пъти стрелял. Можехте да се разминете с мен, защото ехото в гората лъже. Скривалище намерил?