През дивия Кюрдистан

— Това наистина е по-практично. Тук^има достатъчно дъбови върлини, сър Дейвид.

— Но как да носим нагоре? Катерене и носене? Не става!

— Имам у себе си ласо, което винаги ме придружава при пътуванията ми. Подобно въже е винаги полезно.

— Уел, да режем!

— Но да не забравяме да бъдем предпазливи, сър Дейвид! Най-напред трябва да се уверим дали сме сами. Нашия разговор няма да разбере никой, но преди да започнем да действаме, трябва да се подсигурим.

— Търсете, а аз приготвям пръти.

Обиколих наоколо и се уверих, че не ни наблюдават. После помогнах на англичанина, който настървено правеше «вилата». Отрязахме дузина пръчки от гъсталака, малко над метър всяка. Внимавахме да не оставим никакви следи. После развързах пояса си, тъй като отдолу бях навил около тялото си ласото. С него можех да достигна първия клон на пинията. Докато англичанинът събра стъблата и ги завърза с осемкратно преплетения ремък, аз захапах другия край на ласото и започнах да се катеря. Дрехите, които ми пречеха, бях оставил на земята. Достигнах първия клон и изтеглих снопа. Линдси се изкатери след мен и така довлякохме «пръчките» до отвора, където ги прикрепихме.

Огледах кухината. Тя имаше споменатата ширина, надолу ставаше все по-широка и стигаше до земята.

Започнахме да преплитаме стеблата, за да стане нещо като под. Трябваше да бъде направено много внимателно, за да не пропадне Амад ал Гандур. След като си помогнахме с нож и положихме доста усилия, бяхме готови. Подът изглеждаше стабилен и сигурен.

— Сега мъх, съчки и шума, да изтеглим ласото нагоре! Спуснахме се отново долу и скоро събрахме това, което ни бе необходимо. Увихме го в моя хаик и дрехата на Линдси и след като на два пъти се качвахме и слизахме, кухината беше превърната в скривалище, в което можеше да се седи удобно и безопасно.

— Доблестно работили! — каза англичанинът, като бършеше потта си от челото. — Амад ще живее добре. Само да набавим ядене и пиене, лула и тютюн и така подслонът е готов.

Върнахме се обратно при Халеф, който вече се притесняваше за нас. Бяхме се забавили доста дълго.

— Сър Дейвид, сега вие ще останете при конете, а аз ще покажа скривалището и на нашия Халеф — казах му аз.

— Уел! Но скоро се връщайте! Йес!

— Можеш ли да се катериш — попитах Халеф, когато стигнахме до дъба.

— Да, сихди. Брал съм фурми от някои палми. Защо питаш?

— Това е друг вид катерене. Стволът тук е гладък и нямаш опора, а ти липсва и кърпа, която се употребява при брането на фурми. Виждаш ли отвора на ствола на дъба, там над клона?

— Да, сихди.

— Качи се горе и го разгледай! Трябва да се изкачиш по пинията и после да се прехвърлиш на дъба.

Халеф опита и, виж, справи се твърде добре.

— Сихди, но това е кьошк — каза дребосъкът, когато отново слезе долу. — И това го изградихте сега?

— Да. Знаеш ли в каква посока е Амадие?

— Отляво и нагоре.

— Тогава чуй какво ще ти кажа! Вярвам, че още тази нощ ще измъкна Амад ал Гандур от затвора. Той трябва да бъде изведен от града още през нощта и това ще направиш ти.