Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
– Ти си луда – рече Мими.
ЛИСБЕТ САЛАНДЕР СЕ ПРИБРА вкъщи едва в седем часа сутринта. Издърпа напред деколтето на тениската си и го подуши. Зачуди се дали да не вземе душ, но се отказа. Вместо това хвърли дрехите си на купчина на пода и си легна. Спа до четири часа следобед. После стана от леглото и отиде да закуси в хипермаркет „Сьодерхаларна“.
Мислеше си за Микаел Блумквист и за собствената си реакция, когато внезапно бе открила, че се намират в едно и също заведение. Присъствието му я подразни, но освен това установи, че вече не изпитва болка при вида му. Той се бе превърнал в малко петънце на хоризонта, в незначителен дразнител.
В живота ѝ имаше къде-къде по-големи тревоги.
Изведнъж обаче ѝ се прииска да беше събрала смелост, за да се приближи към него и да го поздрави.
Или пък да му счупи краката. Не беше сигурна кое точно желае по-силно.
Във всеки случай в нея изведнъж се пробуди любопитство – щеше ѝ се да разбере с какво се занимава той. Свърши няколко неща следобед, прибра се в седем, включи компютъра си и стартира „Асфикция 1.3“. Иконата „МикБлум/лаптоп“ все още се намираше на сървъра в Холандия. Чукна два пъти с мишката по нея и отвори идентичното копие на твърдия диск на Микаел Блумквист. За първи път проникваше в компютъра му, откакто бе напуснала Швеция преди повече от година. С радост откри, че той все още не е качил последната версия на МакОС[32], при което „Асфикция“ би се изключила и свалянето на информация би било невъзможно. Лисбет констатира още, че трябва да пренапише програмата, така че евентуално софтуерно надграждане да не представлява проблем.
Копието на твърдия диск се бе увеличило с 6,9 гигабайта от последното ѝ влизане. Голяма част се състоеше от pdf файлове и документи, създадени с QuarkXPress[33]. Самите документи не заемаха много място, за сметка на папките със снимков материал. Те бяха огромни, въпреки че самите снимки бяха компресирани. След завръщането си на работа като отговорен редактор на „Милениум“ Микаел очевидно запазваше копие от всеки брой на вестника.
Лисбет сортира съдържанието на твърдия диск по дати, като постави най-старите документи в началото, и забеляза, че през последните месеци Микаел се бе занимавал предимно с папка с названието „Даг Свенсон“. Тя явно съдържаше проект за книга. След това Лисбет отвори пощата на Микаел и внимателно прочете списъка с адреси от кореспонденцията му.
Един от тях накара Лисбет да зяпне от почуда. На 26 януари Микаел бе получил писмо от проклетата Хариет Вангер. Тя го отвори и прочете съдържанието му. То се състоеше от няколко сбити реда по отношение на предстоящата среща на „Милениум“. Писмото приключваше с думите, че е запазила същата хотелска стая като предния път.
На Лисбет ѝ трябваше малко време, за да смели информацията. След това сви рамене и свали електронните писма на Микаел Блумквист, черновата на книгата на Даг Свенсон с работно заглавие „Пиявици“ и подзаглавие „Обществените стълбове на проституцията“. Намери дори дисертация със заглавието From Russia with Love, чийто автор бе някаква жена на име Мия Бергман.
Лисбет излезе от програмата, отиде в кухнята и сложи кафеварката. След това се настани в новия си диван в дневната със своя „Пауърбук“. Отвори табакерата от Мими и запали една „Марлборо лайт“. Посвети остатъка от вечерта на четене.
В девет приключи с дисертацията на Мия Бергман и прехапа замислено устни.
Към десет и половина свърши и книгата на Даг Свенсон. Осъзна, че не след дълго „Милениум“ отново ще разбуни духовете.
КЪМ ЕДИНАЙСЕТ И ПОЛОВИНА почти бе привършила с кореспонденцията на Микаел Блумквист, когато внезапно настръхна и отвори широко очи.
Усети как по гърба ѝ полазват студени тръпки.
Ставаше дума за имейл от Даг Свенсон до Микаел Блумквист. В едно подчинено изречение Даг Свенсон споменаваше, че се е колебаел дали да не посвети една отделна глава на някакъв източноевропейски гангстер на име Зала, но добавяше, че до крайния срок остава съвсем малко време. Микаел не бе отговорил на писмото.
Зала.
Лисбет Саландер седеше неподвижно и размишляваше, докато не се включи скрийнсейвърът.
ДАГ СВЕНСОН ОСТАВИ тефтера си и се почеса по главата. Загледа се замислено в единствената дума, която стоеше най-отгоре на страницата. Състоеше се от четири букви.
Зала.
Бе объркан и в продължение на три минути описва заплетени кръгове около името. После се изправи и си взе чаша от кухнята. Хвърли един поглед на часовника си и реши, че е време да се прибере вкъщи и да си легне. Но същевременно му харесваше да седи в редакцията на „Милениум“ и да работи до късно нощем, когато в помещението цари тишина и спокойствие. Крайният срок приближаваше неумолимо. Бе готов с черновата, но за първи път от началото на проекта изпитваше известно съмнение. Чудеше се дали не е пропуснал важен детайл.