Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Пътят на кралете (том I)
Пътят на кралете (том I) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пътят на кралете (том I)

Электронная книга - «Пътят на кралете (том I)». Краткое содержание книги:

Приветстваният за завършването на сагата на Робърт Джордан „Колелото на времето“ Брандън Сандърсън сега започва свой собствен голям цикъл, който е също толкова амбициозен и увлекателен като проект.Рошар е свят на скали и бури, които с невероятна мощ помитат каменистата земя, оформяйки среда и цивилизация. Животните се крият в черупки, дърветата прибират клоните си, а тревата се оттегля под лишената от почва повърхност. В този свят градовете се строят само на местата, осигуряващи спокойствие и укритие от нестихващите бури.Изминали са столетия от падането на десетте свещени ордена, наречени Сияйните рицари, но са останали техните тайнствени Вълшебни мечове и Вълшебни брони, които превръщат обикновените хора в почти непобедими бойци. За тях се водят и се печелят войни, а някои са готови да се разделят с цяло кралство, за да ги притежават.Такава война бушува из разрушената област на име Пустите равнини. Тук Каладин, който от чирак-лечител се превръща в копиеносец, за да брани малкия си брат, е взет в робство. В една безсмислена война, водена поотделно от десет армии срещу един враг, той се бори да спаси хората си и да проумее защо водачите смятат, че могат да ги пожертват.Сиятелният господар Далинар Колин е командир на една от армиите. Подобно на своя брат, покойния крал, той е запленен от древното писание „Пътят на кралете“. Разтревожен от завладяващите го видения от древността и от образите на Сияйните рицари, той започва да се съмнява в собствения си здрав разум.Отвъд океана неопитна млада жена, Шалан, иска да се обучава при изтъкнатия учен и прочута еретичка Ясна Колин, племенница на Далинар. Макар искрено да обича учението, подбудите й далеч не са чистосърдечни. Тя планира дръзка кражба, а проучванията, които прави за Колин, насочват към тайните на Сияйните рицари и към същинската причина за войната из Пустите равнини.Плод на повече от десет години планиране, писане и сътворяване на един нов свят, романът „Пътят на кралете“ е само първото действие от Летописите на Светлината на Бурята — един бъдещ дързък шедьовър.Кажи отново древните заклинания:Животът пред смъртта.Силата пред слабостта.Пътят пред целта.И върни на хората Вълшебните брони, които някога са носили.Сияйните рицари трябва да се възправят отново.
1 ... 67 68 69 70 71 72 73 74 75 ... 217
Перейти на страницу:

— Ние имаме нужда от войници. Или предпочиташ тайлените да прекосят границите ни?

— Тайлена е островна държава — отвърна спокойно Лирин. — Нямаме обща граница с тях.

— Добре тогава, могат да ни нападнат по море!

— Те са преди всичко занаятчии и търговци. Всеки тайлен, когото съм срещал, е опитвал да ме преметне, но това едва ли прилича на нашествие.

Всички момчета обичаха да си разказват истории за далечни места. Трудно беше да се помни, че бащата на Кал — единственият човек от втори нан в целия град — на младини е пътувал чак до Карбрант.

— Е, сражаваме се с някого — додаде Кал и се зае да търка пода.

— Да — отговори след малко баща му. — Крал Гавилар винаги намира хора, с които да воюваме. Това поне е вярно.

— Така че ни трябват войници, както казах.

— Повече ни трябват лекари — рече ясно Лирин и се отмести от шкафа си. — Синко, ти почти се разплакваш винаги, когато ни доведат някой; тревожно скърцаш със зъби даже и по време на простите процедури. Какво те кара да мислиш, че можеш настина да нараниш някого?

— Ще стана по-силен.

— Това е глупост. Кой ти пъхна такива идеи в главата? Защо би желал да се учиш как да биеш другите момчета с тояга?

— Заради честта, татко. Кой разказва истории за лекари, в името на Вестителите!

— Разказват ги децата на мъжете и жените, които ние спасяваме — отвърна Лирин с равен глас и срещна погледа на Кал. — Ето кой разказва истории за лекари.

Кал се изчерви и се сви, после се върна към търкането на пода.

Баща му строго рече:

— На този свят има два вида хора, синко. Тези, които спасяват живот. И тези, които отнемат живот.

— А онези, които пазят и защитават? Онези, които спасяват живот чрез отнемане на живот?

Баща му изсумтя презрително.

— То е като да опитваш да спреш бурята, като духаш по-силно. Нелепо е. Не можеш да предпазваш чрез убийство.

Кал продължи да стърже.

Най-сетне баща му въздъхна, коленичи до него и се зае да му помага.

— Какви са качествата на зимното биле?

— Горчив вкус — незабавно отговори Кал, — което го прави по-безопасно за съхранение, понеже хората няма как да го погълнат по случайност. Стрий го на прах, смеси го с масло и давай по лъжица за всяка мярка от теглото на човека, когото упояваш. Води до дълбок сън за около пет часа.

— А как ще разбереш дали някой има трескавата шарка?

— Нервна превъзбуда, жажда, трудно заспиване и изпотяване по долната страна на ръцете.

— Имаш толкова силен ум, синко — каза нежно Лирин. — На мен ми отне години да науча онова, което ти усвои за месеци. Спестявах пари. Бих искал да те изпратя в Карбрант да учиш при истинските лекари, когато станеш на шестнадесет години.

Кал усети остра възбуда. Карбрант? Та това беше чак в друго кралство! Баща му беше ходил в Карбрант като куриер, но не се беше учил там за лекар. Учител му беше старият Вате в Шорсброон, близкият град с каквото и да е значение.

— Имаш дар от самите Вестители — каза Лирин и положи ръка на рамото на Кал. — Можеш да станеш десет пъти по-добър лекар от мен. Аз нямам дребните мечти на другите хора. С труда си нашите деди ни купиха втори нан, така че сме пълноправни граждани и имаме право да пътуваме. Недей да похабяваш това с убийства.

Кал се поколеба, но скоро установи, че кима в знак на съгласие.

11

Капки

„Трима от шестнадесет вече управляваха, а сега царства Разбитият.“

Събрано: Чачанан, 1173, осемдесет и четири секунди преди смъртта. Обект: джебчия със смъртоносна болест, от частично ириалски произход.

Бурята най-сетне позатихна. Беше по здрачаване в деня, когато момчето умря, в деня, когато Сил напусна Каладин. Каладин нахлузи сандалите — същите, които беше взел от дълголикия мъж на първия ден — и стана. Мина през претъпканото помещение.

Нямаше легла, само по едно тънко одеяло за всеки от мостовите. Дали да го ползват като постелка или като завивка си беше техен избор. Или замръзваш, или те боли. Такива бяха възможностите на мостовите, ала неколцина бяха намерили и друго приложение. Увиваха одеялата около главите си, за да отблъскват гледките, звуците и миризмите. Да се скрият от света.

Светът тъй или иначе щеше да ги намери. Биваше го в подобни игрички.

Валеше като из ведро, вятърът още беше силен. Центърът на бурята се беше изместил на запад, където мълнии осветяваха хоризонта. Оставаше около час до пороя, а тогава беше първата възможност на човек да му се прииска да излезе в бурята.

Е, всъщност на хората никога не им се приискваше да излизат по време на буря. Но приблизително тогава ставаше безопасно. Светкавиците бяха отминали.

1 ... 67 68 69 70 71 72 73 74 75 ... 217
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)