Пътят на кралете (том I)

Кал придърпа столче, за да вижда по-добре. Скоро столчето нямаше да му трябва; той растеше на височина с дни. Прегледа ръката на Сани. Ще се оправи, каза си той, както баща му го беше научил. Нужно е лекарят да е спокоен. Притеснението е само загуба на време.

Трудно беше да следва този съвет.

— Ръцете — каза Лирин, без да се отклонява от събирането на инструментите.

Кал въздъхна, скочи от столчето и припна към умивалника с топла сапунена вода до вратата.

— Какво значение има?

Той искаше да работи, да помогне на Сани.

— Мъдрост на Вестителите — отвърна разсеяно Лирин и повтори урока, който беше преподавал толкова пъти. — Духчетата на смъртта и духчетата на разложението ненавиждат водата. Тя ще ги държи далеч.

— Хами разправя, че това е глупост — обади се Кал. — Духчетата на смъртта са способни да убият човек, така че защо да се боят от малко вода?

— Мъдростта на Вестителите е по-голяма от нашите способности за разбиране.

Кал се свъси.

— Но, татко, те са демони. Чух това от онзи ардент, който дойде да проповядва миналата пролет.

— Говорел е за Сияйните — отвърна Лирин остро. — Пак ги бъркаш.

Кал въздъхна.

— Вестителите били пратени да учат човешкия род — каза Лирин. — Поведоха ни срещу Пустоносните, след като бяхме прогонени от небето. Сияйните са рицарският орден, основан от тях.

— Който беше демонски.

— Който ни изостави — вметна Лирин, — щом Вестителите си отидоха. — Вдигна показалец. — Не бяха демони, бяха просто хора с твърде голяма сила и без достатъчно ум. Както и да е, ти трябва винаги да си миеш ръцете. Със собствените си очи можеш да забележиш как се отразява това на духчетата на разложението, макар духчетата на смъртта да не са видими.

Кал пак въздъхна, но направи каквото се искаше от него. Лирин се върна при масата с поднос, върху който бяха наредени инструменти и малки шишенца. Мисленето му беше странно — въпреки че държеше Кал да не бърка Вестителите и Загубените Сияйни, момчето го беше чувало да заявява, че не смята Пустоносните за истински. Смешно. Кого друг да обвиняваме, когато разни работи изчезват нощем или реколтата се повреди от ровещите червеи?

Хората в града бяха на мнение, че Лирин прекарва прекалено много време с книгите и с болните и затова е странен. Чувстваха се неудобно с него и това се пренасяше и върху Кал. Кал тъкмо започваше да осъзнава колко е болезнено да се чувстваш различен.

С измити ръце той скочи пак на столчето. Отново започна да изпитва нервност. Надяваше се нищо да не се обърка. С помощта на огледало баща му съсредоточи светлината от сферите върху ръката на Сани. С хирургически нож предпазливо сряза импровизираната превръзка. Раната не застрашаваше живота на момичето, но ръката наистина беше много лошо разкъсана. Когато Кал беше започнал да се учи при баща си преди две години, от подобни гледки му призляваше. Сега беше свикнал да вижда разкъсана плът.