Пътят на кралете (том I)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том I)». Краткое содержание книги:
— Как се казваш? — попита Каладин, а Сил се спусна и взе да изучава лицето на човека. Той не би могъл да я види.
Мъжът беше по-възрастен, с провиснали бузи, кафеви очи и ниско подстригана прошарена коса. Брадата му беше къса. Нямаше робско клеймо.
— Името ти? — повтори твърдо Каладин.
— Разкарай се — отвърна мъжът и се търкули на другата страна.
Каладин се поколеба, после се наведе и заговори с нисък глас.
— Виж сега, приятелю. Или ще ми кажеш името си, или ще продължа да те тормозя. Продължавай да отказваш и ще те извлека навън в бурята, и ще те провеся за един крак над пропастта, докато не ми кажеш.
Мъжът се обърна и го изгледа през рамо. Каладин кимна бавно и издържа погледа му.
— Тефт — рече мъжът най-сетне. — Името ми е Тефт.
— Не беше толкова трудно — каза Каладин и подаде ръка. — Аз съм Каладин. Водачът на вашия мост.
Мъжът несигурно взе ръката на Каладин и сбърчи чело от почуда. Каладин бегло си спомняше този човек. Беше в отряда от някое време, поне от няколко седмици. Преди това е бил в отряда на друг мост. Едно от наказанията за мостовите, които са извършили нарушение в лагера, беше преместването в Мост Четири.
— Почини си — каза Каладин и пусна ръката на Тефт. — Утре ни чака тежък ден.
— Откъде знаеш? — попита Тефт и почеса брадата си.
— Ние сме мостови. Всеки ден е тежък — отвърна Каладин и се изправи.
След малко Тефт се поусмихна.
— Келек е свидетел, че си прав.
Каладин го остави и продължи покрай реда свити фигури. Навести всеки от мъжете и с увещание или заплаха научи как се казва. Всички се противяха. Сякаш имената бяха последното нещо, което притежаваха, и нямаше да ги дадат евтино, макар да изглеждаха изненадани — май даже и окуражени — от това, че някой си прави труда да пита.
Каладин се хвана за имената, повтаряше си всяко на ум, държеше ги като редки скъпоценни камъни. Имената имаха значение. Мъжете имаха значение. Каладин можеше и да умре при следващия пробег с моста или да се пречупи от напрежението и така да подари на Амарам една последна победа. Но като седна на пода и почна да прави планове, усети как топлинката в него гори постоянно.
Идваше от взетите решения и осмислената цел. Това беше отговорността.
Сил се спусна и кацна на крака му, докато той седеше и си повтаряше шепнешком имената на мъжете. Тя изглеждаше насърчена. Светла. Щастлива. Той не изпитваше нищо подобно. Чувстваше се мрачен, уморен и мокър. Изцяло бе погълнат от поетата отговорност за тези мъже. Придържаше се към нея като катерач към последната си опора, висейки на скалата.
Той ще намери начин да ги защити.
Интерлюдии
Ишик * Нан Балат * Сет
I-1
Ишик
Ишик джапаше към мястото за срещата със странните чужденци и тихо си свирукаше. На раменете си носеше прът с по една кофа от двете страни. Потопените му във водата крака бяха обути в езерни сандали, а панталоните му стигаха до коленете. Без риза. Да не дава Ну Ралик! Един порядъчен жител на Чистото езеро никога не покрива раменете си, когато слънцето грее. Човек може да се поболее, ако не получава достатъчно слънчева светлина.
Свирукаше си, но не защото денят му беше приятен. Всъщност, дареният от Ну Ралик ден беше почти ужасен. В кофите на Ишик плуваха само пет риби, четири от които бяха най-прости и обикновени. Приливите бяха неравномерни, като че самото Чисто езеро бе в лошо настроение. Задаваха се лоши дни — това беше толкова сигурно, колкото слънцето и приливите.
Чистото езеро се простираше във всички посоки, на стотици мили гладката му повърхност беше съвършено прозрачна. Най-голямата му дълбочина не надминаваше шест стъпки от блестящата повърхност до дъното — а на повечето места топлата бавна вода стигаше едва до средата на прасеца. Пълно беше с дребни рибки, пъстри кремлинги и подобни на змиорки речни духчета.
Чистото езеро беше самият живот. Някога един крал беше предявил претенции за тези места. Страната беше именувана Села Талес, едно от кралствата от Епохата. Е, можеха да го наричат както си щат, но Ну Ралик е свидетел, че природните граници са много по-важни от държавните. Ишик беше езерняк. Първо и най-много. В името на слънцето и приливите, такъв беше.
Крачеше уверено във водата, макар понякога това да беше опасно. Приятно топлата вода обгръщаше краката му и той не я вълнуваше много. Умееше да се придвижва бавно, внимаваше да не отпуска тежестта си, преди да се увери, че няма да стъпи върху шипогрив или остър камък.
Пред него съвършенството на огледалната повърхност се нарушаваше от селото Фу Абра — купчина къщи, кацнали върху камъни във водата. С куполовидните си покриви приличаха на скални пъпки на земята и само те на мили наоколо пресичаха повърхността на Чистото езеро.