Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Пътят на кралете (том I)
Пътят на кралете (том I) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пътят на кралете (том I)

Электронная книга - «Пътят на кралете (том I)». Краткое содержание книги:

Приветстваният за завършването на сагата на Робърт Джордан „Колелото на времето“ Брандън Сандърсън сега започва свой собствен голям цикъл, който е също толкова амбициозен и увлекателен като проект.Рошар е свят на скали и бури, които с невероятна мощ помитат каменистата земя, оформяйки среда и цивилизация. Животните се крият в черупки, дърветата прибират клоните си, а тревата се оттегля под лишената от почва повърхност. В този свят градовете се строят само на местата, осигуряващи спокойствие и укритие от нестихващите бури.Изминали са столетия от падането на десетте свещени ордена, наречени Сияйните рицари, но са останали техните тайнствени Вълшебни мечове и Вълшебни брони, които превръщат обикновените хора в почти непобедими бойци. За тях се водят и се печелят войни, а някои са готови да се разделят с цяло кралство, за да ги притежават.Такава война бушува из разрушената област на име Пустите равнини. Тук Каладин, който от чирак-лечител се превръща в копиеносец, за да брани малкия си брат, е взет в робство. В една безсмислена война, водена поотделно от десет армии срещу един враг, той се бори да спаси хората си и да проумее защо водачите смятат, че могат да ги пожертват.Сиятелният господар Далинар Колин е командир на една от армиите. Подобно на своя брат, покойния крал, той е запленен от древното писание „Пътят на кралете“. Разтревожен от завладяващите го видения от древността и от образите на Сияйните рицари, той започва да се съмнява в собствения си здрав разум.Отвъд океана неопитна млада жена, Шалан, иска да се обучава при изтъкнатия учен и прочута еретичка Ясна Колин, племенница на Далинар. Макар искрено да обича учението, подбудите й далеч не са чистосърдечни. Тя планира дръзка кражба, а проучванията, които прави за Колин, насочват към тайните на Сияйните рицари и към същинската причина за войната из Пустите равнини.Плод на повече от десет години планиране, писане и сътворяване на един нов свят, романът „Пътят на кралете“ е само първото действие от Летописите на Светлината на Бурята — един бъдещ дързък шедьовър.Кажи отново древните заклинания:Животът пред смъртта.Силата пред слабостта.Пътят пред целта.И върни на хората Вълшебните брони, които някога са носили.Сияйните рицари трябва да се възправят отново.
1 ... 64 65 66 67 68 69 70 71 72 ... 217
Перейти на страницу:

— Четири винаги има нужда от хора — отвърна Лареш. — Не се притеснявай. Доведох специална партида за него. — Кимна по посока на втората група новодошли, доста по-опърпани.

Каладин бавно се изправи. Един от затворниците беше момче на не повече от четиринадесет-петнадесет години. Ниско, слабо, с овално лице.

— Тиен? — прошепна той и пристъпи напред.

Спря и се отърси. Тиен беше мъртъв. Но новото момче изглеждаше толкова познато с уплашените си черни очи. На Каладин му се прииска да го защитава. Да го пази.

Но… се беше провалил. Всички, които бе опитвал да защитава — от Тиен до Сен — бяха мъртви. Какъв беше смисълът?

Отново се върна към влаченето на дънера.

— Каладин — рече Сил и кацна на дървото. — Ще си отида.

Той замига стреснато. Сил. Да си отиде? Но… тя беше последното, което му оставаше.

— Не — прошепна той. Прозвуча като крясък.

— Ще опитам да се върна — продължи тя. — Но не знам какво ще стане, когато те оставя. Нещата са особени. Имам странни спомени. Не, повечето даже не са спомени. Инстинкти. Един от тях ми казва, че ако те оставя, може да загубя себе си.

— Тогава не тръгвай — отговори той уплашен.

— Трябва — каза тя и се отдръпна. — Не мога повече да гледам това. Ще опитам да се върна. — Изглеждаше тъжна. — Довиждане.

С тези думи се стрелна във въздуха и се преобрази на въртящи се прозрачни листенца.

Каладин изтръпнал, наблюдаваше как се отдалечава.

После пак отиде да тегли дънера. Какво друго можеше да прави?

* * *

Момчето, което му напомни за Тиен, умря по време на първия пробег с моста.

Лош пробег беше. Паршендите бяха заели позиция и чакаха Садеас. Каладин преодоля пропастта и не трепна, когато около него хората загинаха. Това, което го тласкаше, не беше смелост; дори не беше и желание някоя от стрелите да го порази и да сложи край на всичко. Той тичаше. Това правеше. Както камъкът се търкаля надолу по хълма или дъждът пада от небето. Те нямаха избор. И той нямаше избор. Не беше човек; беше нещо, а нещата просто правят каквото правят.

Мостовите подредиха мостовете нагъсто. Четири отряда бяха паднали. Отрядът на Каладин загуби толкова хора, че това почти ги спря.

Когато мостът беше разположен на място, Каладин се обърна. Армията се втурна по моста, за да започне истинското сражение. Той се запрепъва по платото. Съвсем скоро откри каквото търсеше. Тялото на момчето.

Каладин се изправи. Вятърът вееше косите му. Сведе поглед към трупа. Той лежеше с лице нагоре в малка вдлъбнатинка в камъка. Каладин си спомни как лежи на подобно място и прегръща подобно тяло.

Наблизо лежеше още един мостови, надупчен от множество стрели. Този човек беше оцелял от първия пробег на Каладин преди много седмици чак до днес. Тялото беше отпуснато на една страна върху камък малко над трупа на момчето. От края на стрелата, забита в гърба му, се процеждаше кръв. Рубинените капки падаха една по една върху отвореното безжизнено око на момчето. Тънка алена пътечка се спускаше от ъгълчето на окото по лицето му. Като червени сълзи.

Тази нощ Каладин лежеше сгушен в казармата и слушаше как бурята блъска по стената. Сви се до студения камък. Гръм раздра небето.

Не мога да продължавам така, помисли той. Отвътре съм мъртъв, толкова мъртъв, колкото ако бях пронизан с копие в шията.

Бурята продължаваше да беснее. И за пръв път от повече от осем месеца Каладин откри, че плаче.

10

Истории за лекари

ДЕВЕТ ГОДИНИ ПО-РАНО

Кал нахълта в лекарската стая, през отворената врата влизаше ярка слънчева светлина. Беше на десет години и му личеше, че ще е висок и тънък. Винаги предпочиташе да го наричат Кал, а не с пълното му име, Каладин. По-краткото име повече му прилягаше. Каладин звучеше като име на светлоок.

— Съжалявам, татко — каза той.

Бащата на Кал, Лирин, внимателно пристегна превръзката на ръката на младата жена, привързана на тясната операционна маса. Очите й бяха затворени; Кал беше пропуснал даването на упойката.

— Ще обсъдим закъснението ти по-късно — каза Лирин и обезопаси и другата ръка на момичето. — Затвори вратата.

Кал се сви и затвори вратата. Прозорците бяха затъмнени от плътно затворените капаци и така единствената светлина идеше от голямата купа, пълна със заредени сфери. Всяка от тях беше броам и взети заедно представляваха невероятна сума, постоянен заем от управителя на град Огнекамък. Лампите трепкаха, докато на Светлината на Бурята можеше да се разчита винаги. Това може да спаси живота на човек, казваше бащата на Кал.

Кал притеснен приближи масата. Младата жена, Сани, имаше лъскава черна коса без нито един кестеняв или рус кичур. Беше на петнадесет години и свободната й ръка беше омотана с окървавена превръзка. Кал се намръщи при вида на зле направената превръзка — все едно платът беше отпран от нечия риза и вързан набързо.

1 ... 64 65 66 67 68 69 70 71 72 ... 217
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)