Пътят на кралете (том I)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том I)». Краткое содержание книги:
— Четири винаги има нужда от хора — отвърна Лареш. — Не се притеснявай. Доведох специална партида за него. — Кимна по посока на втората група новодошли, доста по-опърпани.
Каладин бавно се изправи. Един от затворниците беше момче на не повече от четиринадесет-петнадесет години. Ниско, слабо, с овално лице.
— Тиен? — прошепна той и пристъпи напред.
Спря и се отърси. Тиен беше мъртъв. Но новото момче изглеждаше толкова познато с уплашените си черни очи. На Каладин му се прииска да го защитава. Да го пази.
Но… се беше провалил. Всички, които бе опитвал да защитава — от Тиен до Сен — бяха мъртви. Какъв беше смисълът?
Отново се върна към влаченето на дънера.
— Каладин — рече Сил и кацна на дървото. — Ще си отида.
Той замига стреснато. Сил. Да си отиде? Но… тя беше последното, което му оставаше.
— Не — прошепна той. Прозвуча като крясък.
— Ще опитам да се върна — продължи тя. — Но не знам какво ще стане, когато те оставя. Нещата са особени. Имам странни спомени. Не, повечето даже не са спомени. Инстинкти. Един от тях ми казва, че ако те оставя, може да загубя себе си.
— Тогава не тръгвай — отговори той уплашен.
— Трябва — каза тя и се отдръпна. — Не мога повече да гледам това. Ще опитам да се върна. — Изглеждаше тъжна. — Довиждане.
С тези думи се стрелна във въздуха и се преобрази на въртящи се прозрачни листенца.
Каладин изтръпнал, наблюдаваше как се отдалечава.
После пак отиде да тегли дънера. Какво друго можеше да прави?
Момчето, което му напомни за Тиен, умря по време на първия пробег с моста.
Лош пробег беше. Паршендите бяха заели позиция и чакаха Садеас. Каладин преодоля пропастта и не трепна, когато около него хората загинаха. Това, което го тласкаше, не беше смелост; дори не беше и желание някоя от стрелите да го порази и да сложи край на всичко. Той тичаше. Това правеше. Както камъкът се търкаля надолу по хълма или дъждът пада от небето. Те нямаха избор. И той нямаше избор. Не беше човек; беше нещо, а нещата просто правят каквото правят.
Мостовите подредиха мостовете нагъсто. Четири отряда бяха паднали. Отрядът на Каладин загуби толкова хора, че това почти ги спря.
Когато мостът беше разположен на място, Каладин се обърна. Армията се втурна по моста, за да започне истинското сражение. Той се запрепъва по платото. Съвсем скоро откри каквото търсеше. Тялото на момчето.
Каладин се изправи. Вятърът вееше косите му. Сведе поглед към трупа. Той лежеше с лице нагоре в малка вдлъбнатинка в камъка. Каладин си спомни как лежи на подобно място и прегръща подобно тяло.
Наблизо лежеше още един мостови, надупчен от множество стрели. Този човек беше оцелял от първия пробег на Каладин преди много седмици чак до днес. Тялото беше отпуснато на една страна върху камък малко над трупа на момчето. От края на стрелата, забита в гърба му, се процеждаше кръв. Рубинените капки падаха една по една върху отвореното безжизнено око на момчето. Тънка алена пътечка се спускаше от ъгълчето на окото по лицето му. Като червени сълзи.
Тази нощ Каладин лежеше сгушен в казармата и слушаше как бурята блъска по стената. Сви се до студения камък. Гръм раздра небето.
Не мога да продължавам така, помисли той. Отвътре съм мъртъв, толкова мъртъв, колкото ако бях пронизан с копие в шията.
Бурята продължаваше да беснее. И за пръв път от повече от осем месеца Каладин откри, че плаче.
10
Истории за лекари
Кал нахълта в лекарската стая, през отворената врата влизаше ярка слънчева светлина. Беше на десет години и му личеше, че ще е висок и тънък. Винаги предпочиташе да го наричат Кал, а не с пълното му име, Каладин. По-краткото име повече му прилягаше. Каладин звучеше като име на светлоок.
— Съжалявам, татко — каза той.
Бащата на Кал, Лирин, внимателно пристегна превръзката на ръката на младата жена, привързана на тясната операционна маса. Очите й бяха затворени; Кал беше пропуснал даването на упойката.
— Ще обсъдим закъснението ти по-късно — каза Лирин и обезопаси и другата ръка на момичето. — Затвори вратата.
Кал се сви и затвори вратата. Прозорците бяха затъмнени от плътно затворените капаци и така единствената светлина идеше от голямата купа, пълна със заредени сфери. Всяка от тях беше броам и взети заедно представляваха невероятна сума, постоянен заем от управителя на град Огнекамък. Лампите трепкаха, докато на Светлината на Бурята можеше да се разчита винаги. Това може да спаси живота на човек, казваше бащата на Кал.
Кал притеснен приближи масата. Младата жена, Сани, имаше лъскава черна коса без нито един кестеняв или рус кичур. Беше на петнадесет години и свободната й ръка беше омотана с окървавена превръзка. Кал се намръщи при вида на зле направената превръзка — все едно платът беше отпран от нечия риза и вързан набързо.