Пътят на кралете (том I)

Но родителите на Сани бяха добри хора. Щяха да направят малко дарение и семейството на Кал — родителите му, той и малкият му брат Тиен — щяха да могат да се прехранят. Странно беше, че те оцеляват заради нещастието на другите. Може би това беше една от причините хората в града да ги отблъскват.

Накрая Лирин обгори с малка нажежена пръчица местата, където според него шевовете щяха да се окажат недостатъчни. После нанесе лютиво масло от ралица върху ръката, за да предотврати инфекцията — маслото плашеше духчетата на разложението повече и от водата и сапуна. Кал сложи чисти превръзки, като пазеше шините.

Лирин махна пръста и Кал започна да се отпуска. Тя щеше да се оправи.

— Още трябва да поработиш върху нервите си, синко — рече меко Лирин, докато отмиваше кръвта от ръцете си.

Кал сведе поглед.

— Хубаво е да те е грижа — продължи Лирин. — Но загрижеността — като всичко друго — може да стане проблем, ако пречи на способността ти като хирург.

Прекалената загриженост може да причини проблеми?, мислено отвърна Кал на баща си. А какво да кажем за това, че си толкова безкористен, че никога не приемаш заплащане за работата си? Не посмя да го изрече на глас.

Следваше почистване на помещението. Сякаш половината живот на Кал минаваше в чистене, обаче Лирин нямаше да го пусне да си върви, докато не свършат с това. Най-накрая отвори капаците на прозорците и пусна вътре слънчевата светлина. Сани още спеше; зимното биле щеше да я държи в несвяст още часове.

— Е, къде беше? — попита Лирин, а бутилчиците с масло и алкохол потракваха, докато ги връщаше по местата им.

— С Ям.

— Ям е две години по-голям от теб — отвърна Лирин. — Съмнявам се, че много му се нрави да си прекарва времето в компанията на някой толкова по-малък от него.

— Баща му е започнал да го обучава да борави с тояга — обясни бързо Кал. — С Тиен отидохме да видим какво е научил. — Кал се сви и зачака баща му да го сгълчи.

Той просто продължи да работи — почисти всички ножове с алкохол и после с масло, както предписваше старото предание. Не се обърна към Кал.

— Бащата на Ям е бил войник в армията на Сиятелния господар Амарам — рече плахо Кал. Сиятелният Амарам! Благородният светлоок генерал, който отговаряше за северната част на Алеткар. Кал толкова искаше да види истински светлоок, а не киселия стар Уистиоу. Воин, за когото всички говореха, за когото се разказваха истории.

— Знам за бащата на Ям — каза Лирин. — Досега ми се е налагало да оперирам три пъти тоя негов куц крак. Дар от славните времена като войник.