Пътят на кралете (том I)

— Светът току-що се промени, Газ — каза Каладин и се приведе към него. — Умрях в онази пропаст. Сега си имаш работа с моя отмъстителен дух.

Газ се гърчеше и се озърташе за помощ, но нямаше откъде. Каладин нямаше трудности да го удържа на земята. При тичането с мост имаше такова нещо — ако оживееш достатъчно дълго, заякваш.

Каладин леко отпусна врата на Газ и му позволи да си поеме дъх. После се приведе още повече над него.

— Ще започнем отначало, ти и аз. На чисто. И искам отсега да разбереш нещо. Аз вече съм мъртъв. Не можеш да ме нараниш. Разбрано?

Газ бавно кимна и Каладин му даде още глътка студен, влажен въздух.

— Мост Четири е мой — каза Каладин. — Може да ни даваш задачи, но аз съм водач на моста. Другият умря днес, така че бездруго ще трябва да избереш нов. Разбрано?

Газ отново кимна.

— Бързо схващаш — каза Каладин и го остави да диша свободно. Отстъпи и Газ колебливо се изправи. В очите му се четеше омраза, но приглушена. Изглеждаше разтревожен от нещо — от нещо различно от каладиновите заплахи.

— Искам повече да не изплащам робския дълг. Колко заработват мостовите?

— Две прозрачни марки дневно — отвърна Газ, докато се мръщеше и разтриваше врата си.

Значи един роб получава половината. Една диамантена марка. Нищожна заплата, но Каладин щеше да има нужда от нея. Освен това щеше да му е необходимо да подкупи Газ.

— Ще почна да си вземам заплатата, но ти ще задържаш по една на всеки пет марки.

Газ се сепна и се втренчи в него в сумрака.

— За твоите усилия — каза Каладин.

— Какви усилия?

Каладин пристъпи до него.

— Усилията ти да държиш Преизподнята далеч от мен. Разбрано?

Газ пак кимна. Каладин се отдалечи. Мразеше да харчи пари за подкупи, но Газ имаше нужда от постоянно повтарящо се напомняне да избягва да праща Каладин на смърт. Една марка на пет дни не беше кой знае какво напомняне — обаче за човек, който беше готов да рискува и да излезе посред бурята да си пази сферите, можеше да е достатъчно.

Каладин се върна в малката казарма на Мост Четири и отвори яката дървена врата. Хората се свиваха вътре точно както ги остави. Но нещо се беше променило. Винаги ли изглеждаха така жалки?

Да. Винаги. Каладин се беше променил, не те. Усещаше някакво странно изместване — като че си беше позволил да забрави — макар и само отчасти — последните девет месеца. Пресягаше се през времето и изучаваше човека, който беше. Който още се бореше, при това добре.

Не можеше пак да е такъв — не можеше да изличи белезите — но можеше да учи от предишния Каладин, както новият взводен учи от победоносните генерали от миналото. Каладин Благословеният от Бурята беше мъртъв, но Каладин Мостовият беше от същата кръв. Наследник със заложби.

Каладин приближи до първата свита фигура. Мъжът не спеше — и кой можеше да спи по време на буря? Той се сви уплашено, когато Каладин приклекна до него.