Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
— Разбрано! — щастливо се съгласи Лита. Той я изгледа строго и тя побърза да излезе, преди да размислил и ненадейно да я е уволнил.
— Това някаква шега ли е? — изрева Марк Смит.
Лита продължи да прибира личните си вещи в кашона.
— Не, не е. Обсъдих някои свои идеи с Хари Вайс и той, изглежда, ги хареса.
— Твои идеи? А ти си тъпата ми секретарка! — крещеше Марк.
Лита забеляза, че всички други жени са наострили слух, макар да бяха свели глави и да се преструваха, че печатат.
— Всъщност не съм ти секретарка. Нито съм тъпа — сладко отвърна Лита.
— Свържи ме с Хари Вайс по телефона!
— Направи го сам. Не съм ти подчинена, Марк.
Смит не можеше да повярва, че тази малка беднячка му говори по този начин. Цялото му лице стана мораво и той скочи към телефона.
— Ало, здрасти, Сюзи! Марк Смит се обажда. Хари там ли е? О, добре. — Погледна тържествуващо към Лита. — Разбира се, ще изчакам. Ало, здрасти, Хари! Марк Смит е… Секретарката ми разправя разни врели-некипели тук. Да, Розалита. — Последва пауза. — Какво си направил? — извика Марк, после се овладя. — Кампанията „Луси“? Това е моята поръчка, Хари, мой клиент… Не, не знаех, че е била модел, но какво от това? Да не би фактът, че им и страхотно дупе, автоматично да я превръща в рекламен гений? Знам, че е жена… Добре, добре. — Той постепенно се успокои. Очите му пронизваха Лита с убийствена омраза. — Е, щом си решил да опиташ. Но недей да виниш мен, ако клиентът ни отреже, ясно? Двамата с Бъд сме ти приготвили чудесно предложение. О, не става? — Преглътна тежко. — Е, предполагам, че не можем да спечелим всички. Разбрано. Добре, до скоро.
Лита го наблюдаваше, докато той тръшна слушалката обратно, явно осъзнал, че всички на етажа са видели как е бил смъмрен. Изглеждаше така, сякаш е готов да се пресегне с огромните си лапи и да й извие врата като на пиле.
— Хари Вайс заяви, че не е харесал работата, която сме свършили. Обаче аз още на никого не съм я показал. Ровила си в нещата ми.
— Трябваше да разчистя офиса, не помниш ли? Забелязах някои неща — небрежно подхвърли Лита. — Реших, че продуктът само може да спечели, ако тръгнем в друга посока.
— Шпионирала си ме.
— Издействах си повишение — хладно отвърна тя. — Изобщо не ме засяга, че това не е по вкуса ти.
Смит направо беснееше:
— И къде, по дяволите, са очилата ти?
— Не нося очила. Сложих ги само за да ме оставиш на мира.
— Мислиш се за много умна — просъска Смит и се наведе толкова близо, че Лита усети миризмата на афтършейва му. — Но само си спечели враг. По-добре внимавай, госпожичке. Сега си играеш с големите момчета.
— Голям ли? — високо се обади Лита. — Последното ти гадже твърдеше друго.
Последвана от приглушеното хихикане на другите момичета, тя се завъртя на пети и си тръгна.
Осемнадесета глава
Беки се събуди и се зарадва на пукващата се зора. Облегната на лакът, тя се загледа през дебелите стъкла на прозорците в спалнята си към златните и бледорозови лъчи по повърхността на езерото. Изглеждаше й странно да е отново във Феърфийлд. След един месец, прекаран с Рупърт в Лондон — студен, шумен и блокиран от стачки — бе започнала да тъгува за провинцията. Беше дошъл март и макар все още да бе студено, на Беки й се струваше, че долавя пролетно потръпване във въздуха. Навсякъде из овощната градина разцъфваха нарциси, билките в кухненската градина отново напълваха, а дърветата сякаш бяха покрити с нежна зелена мъгла от млади листенца. Харесваха й партитата, вечерите, нощните клубове — „Анабел“ и „Трамп“, посещението на балет в „Ковънт Гардън“… Животът в обществото й се струваше забавен. Но сега искаше да си почине от това. Беше готова да поеме „Ланкастър“.
Погледна към спящия до нея Рупърт, увит в омачканите чаршафи. Той я беше спасил — това бе самата истина. „И съм му благодарна — помисли си Беки, — разбира се, че съм.“ Рупърт се оказа много известен сред лондонското общество. Беше я запознал с най-отбрани и важни хора. В Кралския балет дори бе представена на красивата и елегантна лейди Тули, съпруга на главния директор, и бе седяла в кралската ложа. Но Патси Тули, макар и много учтива и мила към нея, се бе държала леко хладно с Рупърт. Това май се случваше често. Беки предполагаше, че хората просто ревнуват.
Рупърт бе приел задачата да й намери приятели много сериозно. Сега тя вече имаше два големи тефтера с адреси и телефони на приятни млади хора. Чудеше се как така Рупърт успяваше да я придружава навсякъде из града, денем и нощем… отделяше й време, което вероятно му бе нужно за бизнеса. Работеше в някаква компания за връзки с обществеността, където заемаше поста старши вицепрезидент. Но той, изглежда, нямаше нищо против. Беше й казал, че иска да й помогне.