Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
- И че ти помогнали уроците по пиано. И Мия.
Името на сестра му извика на устните му нежна усмивка.
- Тя беше на половин година, когато я взеха - каза след малко.
- Аз бях на седмото небе, Елиът не толкова. Защото вече трябваше да се конкурира с мен. Тя беше съвършена. - В гласа му долових тъжни благоговейни нотки. - Вече не толкова, естествено
- прибави и аз си спомних успешните й опити на бала да осуети нашите неблагочестиви намерения. Изкикотих се.
Крисчън ме погледна.
- Смешно ли ви е, госпожице Стийл?
- Мия като че ли непременно държеше да ни разделя.
Той се засмя.
- Да, доста я бива. - Протегна ръка и стисна коляното ми. -Обаче накрая ние успяхме. - Усмихна се и отново хвърли поглед към огледалото. - Струва ми се, че никой не ни следи. - След което отби от магистралата, зави и пое обратно към центъра на Сиатъл.
- Може ли да те попитам нещо за Елена? - Бяхме спрели на един светофар.
Крисчън ме погледна предпазливо.
- Щом трябва. - Нацупи се, но аз не се поддадох на раздразнението му.
- Ти ми каза, че те била обичала по начин, който си намирал за приемлив. Какво имаше предвид?
- Не е ли очевидно?
- За мен не.
- Не можех да се владея. Не понасях да ме докосват. Както и сега. За един четиринайсет-петнайсет годишен пубер с развилне-ли се хормони това е тежък период. Тя ми показа как да изпускам парата.
- Мия каза, че си бил побойник.
- Господи, какво му става на това мое словоохотливо семейство?! Всъщност е заради теб. - Пак бяхме спрели на светофар и той ме изгледа с присвити очи. - Бива те да измъкваш информация от хората. - Поклати глава с престорено отвращение.
- Тази информация Мия сподели сама. Даже беше много раз-говорлива. Боеше се да не почнеш да се биеш в шатрата, ако не ме спечелиш на търга - заявих възмутено.
- А, нямаше такава опасност, бебчо. В никакъв случай нямаше да позволя на друг да танцува с теб.
- Позволи на доктор Флин.
- Той винаги е изключение от правилото.
Крисчън влезе във внушителната потънала в зеленина отбив-ка пред хотел „Феърмонт Олимпик“ и паркира до старомоден каменен фонтан близо до главния вход.
- Ела. - Той слезе и извади багажа ни. Към нас се втурна камериер, който изглеждаше изненадан - несъмнено от късното ни пристигане. Крисчън му подхвърли ключовете от колата.
- На името на Тейлър - каза му. Камериерът кимна, с откровено удоволствие се метна на аудито и потегли. Крисчън ме хвана за ръка и влязохме във фоайето.
Докато стоях до него на рецепцията, се чувствах невероятно нелепо. Намирах се в най-престижния сиатълски хотел, облечена в прекалено голямо дънково яке, прекалено голямо долнище на анцуг и стара тениска... до този елегантен древногръцки бог. Нищо чудно, че рецепционистката местеше поглед от него към мен и обратно, като че ли не й излизаше уравнението. Естествено, Крисчън я изпълваше със страхопочитание. Беше се изчервила и пелтечеше. Даже ръцете й трепереха.
- Имате ли... нужда от помощ... за багажа... господин Тейлър?
- цялата поаленяла, попита тя.
- Не, с госпожа Тейлър ще се справим сами.
„Госпожа Тейлър!“ Само че не носех пръстен. Скрих ръце зад гърба си.
- Вие сте в Апартамента с драпериите, господин Тейлър, на единайсети етаж. Пиколото ще ви помогне за багажа.
- Няма нужда - рязко отвърна Крисчън. — Къде са асансьорите? Госпожица Алени бузки му обясни и той отново ме хвана за
ръка. Набързо огледах разкошното фоайе с меки фотьойли, съвсем пусто освен една тъмнокоса жена, която седеше на уютно диванче и подаваше хапки на бялото си териерче. Тя вдигна поглед и ни се усмихна, докато се отдалечавахме към асансьорите. Значи приемаха с домашни любимци? Странно за толкова скъ-парски хотел!
В апартамента имаше две спални, официална трапезария и роял. В камината в огромната дневна горяха цепеници.
- Е, госпожо Тейлър, не знам за вас, обаче аз бих пийнал нещо
- измърмори Крисчън, докато заключваше входната врата.
Остави куфара и чантата на отоманката в спалнята и се върнахме в дневната. Огънят весело пламтеше в камината. Приятна гледка. Застанах отпред, за да сгрея ръцете си, докато Крисчън се погрижи за напитките.
- Арманяк?
- Да, ако обичаш.
След малко той дойде при мен до камината и ми подаде крис-тална чаша.
- Какъв ден, а?
Кимнах и забелязах, че погледът му е въпросителен и загрижен.
- Добре съм - казах успокоително. - А ти?
- Е, в момента искам да изпия тази чаша, а после, ако не си много уморена, да те отведа в леглото и да се изгубя в теб.
- Струва ми се, че може да го уредим, господин Тейлър. - Усмихнах му се срамежливо.