Пан Володиовски
- Автор: Сенкевич Генрик
- Серия: Trylogia #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Икономов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пан Володиовски». Краткое содержание книги:
— Какво ти е, девойко? — извика Заглоба, като хвана ръцете й.
— Помощ! Пан Михал ще убие Кетлинг! По моя вина ще се пролее кръв, а Кшиша ще умре, всичко по моя вина!
— Думай! — викна Заглоба, като я разтърси. — Откъде знаеш? Защо по твоя вина?
— Защото в яда си му казах, че те се обичат, че Кшиша отива зад решетките заради Кетлинг. Който вярва в Бога, нека тича, нека го възпре! Заминавай, ваша милост, миг по-скоро, тръгвайте всички, да вървим всички!
Пан Заглоба, който не беше свикнал да губи време при такива случаи, изскочи на двора и веднага нареди да впрегнат карабона.
Пани столникова искаше да разпита Баша по тази потресна новина, защото досега тя никак не се беше досещала за каквито и да било чувства между Кшиша и Кетлинг, но Баша изскочи подир пан Заглоба, за да надзирава впрягането. Тя помогна да изкарат конете, да ги впрегнат в теглича, накрай се качи на капрата и както беше гологлава, докара карабона пред тераската на входа, където двамата мъже вече чакаха облечени.
— Слизай! — каза й Заглоба.
— Няма да сляза!
— Слизай, казвам ти!
— Няма да сляза! Сядайте, сядайте или ако не, ще тръгна сама!
При тия думи тя взе поводите, а те видяха, че упоритостта на момичето може да предизвика значително закъснение, и престанаха да я молят да слезе.
В това време дотърча и слуга с бич, а пани столникова успя да изнесе тубичката и калпачето на Баша, защото денят беше студен.
После тръгнаха.
Баша остана на капрата; пан Заглоба искаше да поговори с нея и я караше да седне на предната седалка, но тя не искаше да стори и това, може би от страх да не й се карат; затова той беше принуден да я пита отдалече, а тя му отговаряше, без да обръща глава.
— Откъде знаеш — попита той — това, което си казала на Михал за ония двамата?
— Аз зная всичко!
— Кшиша казала ли ти е нещо?
— Кшиша не ми е казвала нищо.
— Тогава може би шотландецът?
— Не, но аз зная, че той затова заминава за Англия. Той прати всички за зелен хайвер освен мене.
— Удивителна работа! — каза Заглоба. А Баша:
— Това е работа на ваша милост; не трябваше да ги тласкаш един към друг.
— Я мирувай там и не се меси, дето не ти е работа! — отвърна Заглоба, когото убоде най-много това, че този укор му беше направен пред латичовския столник.
А след малко добави:
— Аз да съм тласкал някого! Аз да съм съветвал!… Ето ти! Аз да се занимавам с такива работи!
— Аха! А нима не? — отговори девойката. И продължиха да пътуват в мълчание.
Пан Заглоба обаче го гризеше мисълта, че Баша е права и че той е виновен в значителна степен за всичко, което се бе случило. Тази мисъл го мъчеше страшно; а понеже и карабонът тръскаше ужасно, старият шляхтич изпадна в най-лошо настроение и не си пестеше укорите към себе си.
„Заслужено наказание би било — мислеше той, — ако Володиовски и Кетлинг ми отрежат заедно ушите. Да жениш някого против волята му — това е все едно да го накараш да язди кон с лице към опашката. Има право тая муха! Ако ония се изпотрепят, кръвта на Кетлинг ще падне върху мене. Ех, в каква каша се забърках на старини! Тю, дявол да го вземе! Малко оставаше съвсем да ме пратят за зелен хайвер, понеже аз едва се досещах защо Кетлинг иска да върви през море, а оная гургуличка — в манастир; в това време, както се вижда, хайдучето отдавна е разбрало всичко това…“
Тук пан Заглоба се замисли и след малко измърмори:
— Дявол, не момиче! Михал трябва да е без очи, за да го пренебрегне заради оная кукла!
Така пристигнаха в града, но едва тук започнаха трудностите, тъй като никой от тях не знаеше къде живее сега Кетлинг, нито къде може да е отишъл Володиовски — а да търсиш всред такава тълпа от хора, беше все едно да търсиш игла в копа сено.
Затова се запътиха най-напред при великия хетман. Там им казаха, че тая сутрин Кетлинг се канел да замине в задморско пътуване, а Володиовски идвал, разпитвал за него, но никой не знаеше къде е отишъл. Предполагаха, че може би е при хоронгвата си, която се намира на полето извън града.
Пан Заглоба заповяда на кочияша да завие към стана, но и там не можаха да получат никакви сведения. Обиколиха и всички странноприемници на улица Длуга, бяха и в Прага — всичко напразно.
В това време настана нощ, а понеже за странноприемница не можеше и да се помисли, принудиха се да си тръгнат за вкъщи.
Връщаха се угрижени. Баша си поплакваше тихичко, набожният столник редеше молитви, Заглоба беше наистина неспокоен. Той обаче се опитваше да разтуши себе си и компанията.