Пан Володиовски
- Автор: Сенкевич Генрик
- Серия: Trylogia #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Икономов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пан Володиовски». Краткое содержание книги:
По пътя го обзе безпокойство, защото си мислеше така:
„И аз имам доста пръст в цялата тая работа. Исках да пийна медовина на Башината и Михаловата сватба, но не зная дали вместо медовина не съм забъркал кисела каша, защото току-виж, че Михал се върнал на старото си решение и надянал расото по примера на Кшиша…“
Тук чак студени тръпки побиха пан Заглоба, та той ускори крачки и след малко беше в стаята на пан Михал.
Малкият рицар се разхождаше по стаята като див звяр в клетка. Челото му беше страшно набръчкано, очите стъклени — страдаше безкрайно. Щом видя пан Заглоба, застана пред него, скръсти ръце върху гърдите и викна:
— Кажи ми, ваша милост, какво значи всичко това?
— Михале! — отговори Заглоба. — Помисли колко момичета влизат всяка година в манастирите. Обикновено нещо. Има такива, които отиват против волята на родителите си, защото вярват, че господ Иисус Христос ще бъде на тяхна страна, а какво остава за девойка, която е свободна…
— Няма защо повече да крия! — извика пан Михал. — Тя не е свободна, защото преди заминаването ми обеща и чувствата си, и ръката си!
— Ха! — каза Заглоба. — Това не знаех!
— Така е! — повтори малкият рицар.
— Може би тогава ще послуша увещанията?
— Тя не мисли вече за мене! Не поиска да ме види! — извика Володиовски с дълбока скръб. — Аз бързах насам денем и нощем, а тя вече не иска и да ме види! Какво съм й сторил аз?! Какви грехове тежат върху мене, та ме преследва божият гняв, та ме брули вятърът като изсъхнал лист?! Една умря, другата отива в манастир, и двете сам Бог ми отне, защото, изглежда, че съм прокълнат, защото за всекиго има милост, за всекиго благоволение, само не за мене!…
Пан Заглоба затрепера в душата си, защото малкият рицар, увлечен в своята скръб, отново почна да богохулства, както някога след смъртта на Ануша Борзобогата, и поради това, за да отклони мисълта му в друга посока, каза:
— Михале, не се съмнявай, че Божието милосърдие стои и над тебе, защото това е грях, а ти не можеш да знаеш какво те чака утре. Може би и самата Кшиша ще си спомни твоето сиротство, ще промени намеренията си и ще си удържи думата. Освен това, слушай ме, Михале, кой знае дали не е утеха, че сам Бог, нашият милостив отец, ти взема тия гълъби, а не някой мъж, който ходи по земята? Кажи сам, това би ли било по-добре?
При тия думи малкият рицар замърда заплашително мустачки, зъбите му скръцнаха и той викна със сподавен и прекъслечен глас:
— Ако това беше жив човек! О!… Само да се намери такъв!… По-добре!… Ще остане отмъщението…
— А така остава молитвата! — каза Заглоба. — Слушай ме, стари приятелю, защото никой няма да ти даде по-добър съвет… Може би пък Бог ще обърне всичко на добро. Ти знаеш… аз самият ти пожелавах друга, но като виждам болката ти, страдам заедно с тебе и заедно с тебе ще моля Бога да те утеши и отново да наклони към тебе сърцето на тая упорита панна.
След тия думи пан Заглоба започна да бърше сълзите си, а това бяха сълзи на искрено приятелство и съчувствие. Ако беше по неговите сили, пан Заглоба веднага би отменил всичко, което беше извършил за отстраняването на Кшиша, и пръв би я хвърлил в прегръдките на Володиовски.
— Слушай! — каза той след малко. — Поговори още веднъж с Кшиша, разкажи й своята мъка, непоносимата си болка и дано те Бог благослови. Тя трябва да има каменно сърце, за да не се смили над тебе. Но вярвам, че няма да стори това. Расото е похвално нещо, но не когато е ушито от несправедливост към човека. Кажи й това. Ще видиш… Ей, Михале! Днес плачеш, а може би утре ще пием на годежа ти. Уверен съм, че ще бъде така! Девойчето се е натъжило и затова му се е доискало расо. Тя ще отиде в манастир, но в такъв, в който ти ще биеш камбаните за кръщаване… Може би тя наистина да е малко болнава, а на нас приказва за расо, за да ни замаже очите. Нали ти не си чул това от нейните уста и дано даде Бог да не чуеш. Ха! Уговорили сте се да пазите тайна, тя не е искала да я издаде и — прах в очите! Прах в очите! Дума да не става, това не е нищо друго освен женска хитрост?
Думите на пан Заглоба подействаха като балсам върху загриженото сърце на малкия рицар; надеждата го овладя отново, очите му се напълниха със сълзи, той дълго не можа да каже нищо; едва когато овладя сълзите си, хвърли се в прегръдките на пан Заглоба и рече:
— Дано такива приятели да се раждат и по камъните! Но дали ще стане така, както казваш, ваша милост?