Пан Володиовски
- Автор: Сенкевич Генрик
- Серия: Trylogia #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Икономов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пан Володиовски». Краткое содержание книги:
Гласът на пан Михал пресекна отново и той започна да диша бързо като човек, който след дълго гмуркане под водата се е показал на повърхността, после взе ръката на Кшиша.
— Не е изкуство да обичаш така — каза той, — че да искаш всичко за себе си. Сърцата и на трима ни се късат — помислих аз, — по-добре нека да изстрада едно, но да създаде радост на другите. Да ти даде Бог, Кшишо, щастие с Кетлинг… Амин… Да ти даде Бог, Кшишо, щастие с Кетлинг!… Мене малко ме боли, но няма нищо… Да ти даде Бог… За Бога, няма нищо!… Овладях се!…
Казваше клетият воин: „Нищо!“ — но чак стисна зъби и започна да съска, а от другия край на стаята се чу хълцането на Баша.
— Кетлинг, ела тук, братко! — викна Володиовски. Кетлинг се приближи, коленичи, разпери ръце и в мълчание, с най-голяма почит и обич прегърна коленете на Кшиша. А Володиовски заговори с прекъслечен глас:
— Прегърни му главата! И той се настрада, горкият… Бог да ви благослови!… Няма да отидеш в манастир… По-добре да ме благославяте, а не да ме проклинате… Господ-Бог е над мене, при все че ми е тежко сега…
Баша не можа да издържи повече и изскочи от стаята, а пан Володиовски, като забеляза това, обърна се към столника и сестра си:
— Минете в друга стая — каза той, — а тях ги оставете… Аз също ще отида някъде да коленича и да се помоля на Господ Иисус Христос…
И излезе.
На половината път по коридорчето той срещна при стъпалата Баша на същото място, където тя в гнева си му откри тайната на Кшиша и Кетлинг, но сега Баша стоеше облегната на стената, задавена от плач.
При тая гледка пан Михал се разчувства над собствената си съдба; досега той се владееше, както можеше, но в тоя миг бентът на мъката се пропука и сълзите потекоха като потоци от очите му.
— Защо плачеш, ваша милост панно? — извика той жално. Баша повдигна главичката си и като пъхаше подобно на дете ту едното, ту другото пестниче в очите си, като се унасяше в плач и едва поемаше въздух с отворена уста, отговори му през сълзи:
— Толкова ми е жал!… За Бога! О, Иисусе!… Ти, пане Михале, си толкова благороден, толкова добър!… О, за Бога!…
Тогава той грабна ръцете й и започна да ги целува от благодарност и вълнение.
— Бог да те възнагради! Бог да те възнагради за доброто сърце! — каза той. — Тихо, не плачи!
Но Баша се разрида още по-силно. Всяка жилка у нея се тресеше от жал, тя започна да диша все по-бързо, накрай затропа с крачета от възбуда и завика толкова високо, че се чуваше по целия коридор:
— Глупава Кшиша! Аз бих предпочела един пан Михал пред десет кетлинговци! Аз обичам пан Михал с цялото си сърце… повече, отколкото леля, повече… отколкото вуйчо… повече, отколкото Кшиша!…
— За Бога! Баша! — извика малкият рицар.
И в желанието си да въздържи нейното увлечение пан Володиовски я прегърна, а тя се притисна с всички сили към гърдите му, така че той усети сърцето й, което туптеше като на изморена птица, и тогава я прегърна още по-крепко и стояха така.
Настана дълго мълчание.
— Баша! Ти искаш ли ме? — обади се малкият рицар.
— Да! Да! Да! — отговори Баша.
Тоя отговор сега увлече него, той притисна устни към нейните розови момичешки устнички и дълго стояха така.
В това време затрополи бричка и пан Заглоба се втурна в трема, а после в столовата, в която седяха столникът и жена му.
— Михал го няма! — викна той на един дъх. — Търсих го навсякъде! Пан Кшицки казва, че ги видял с Кетлинг. Сигурно са се били!
— Михал е тук! — отговори пани столникова. — Докара Кетлинг и му даде Кшиша!
Стълбът сол, в който е била превърната жената на Лот, надали е имал толкова слисан израз, колкото пан Заглоба в тоя миг. Някое време цареше пълно мълчание, после старият шляхтич потърка очи и попита: