Пан Володиовски
- Автор: Сенкевич Генрик
- Серия: Trylogia #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Икономов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пан Володиовски». Краткое содержание книги:
— Дай на себе си време, а на мене някаква надежда — каза той. — Помисли, че и аз не съм от камък. Защо ме гориш с нажежено желязо без никаква милост? Дори да бях не знам колко търпелив, пак ще ме заболи, когато кожата зацвърчи… Аз дори не мога да кажа колко ме боли!… За Бога, не мога!… Аз съм, виждаш ли, прост човек и годините ми минаха във войни… О, за Бога! О, Исусе! Ето ние се бяхме обичали в същата тая стая! Кшишка! Кшишка! Мислех, че ще бъдеш моя навеки — а сега нищо, нищо? Какво е станало с тебе? Кой ти промени сърцето? Кшиша, нали аз съм все същият!… А не знаеш ли, че за мене това е по-тежък удар, отколкото за другиго, тъй като аз вече загубих една любима… Исусе, какво да й кажа, за да трогна сърцето й?… Човек само се мъчи — и толкова. Остави ми поне надежда! Не ми отнемай всичко изведнъж!…
Кшиша не отговори нищо, само все по-силно ридание я разтърсваше, а малкият рицар стоеше пред нея, като отначало въздържаше мъката си, а после страшния си гняв и когато го преодоля в себе си, повтори:
— Остави ми поне надежда! Чуваш ли?
— Не мога, не мога! — отговори Кшиша.
При тия думи пан Володиовски отиде при прозореца и долепи глава до студеното стъкло. Дълго време стоя така неподвижен, накрай се обърна, пристъпи няколко крачки към Кшиша и каза много тихо:
— Остани със здраве, ваша милост панно! Аз нямам работа тук. Дано да ти бъде толкова добре, колкото на мене ще ми бъде зле. Знай, че с уста ти прощавам веднага, а ако даде Бог, ще ти простя и със сърце… Само че имай повече милост над хорските мъки и не обещавай втори път. Няма какво, не ще намеря щастие в тоя дом!… Остани със здраве!
Той каза това, мустачките му трепнаха, поклони се и излезе. В съседната стая намери пани и пан Маковецки и Заглоба, които веднага скочиха, сякаш искаха да го питат, но той само махна с ръка.
— Нищо не излезе! — каза той. — Оставете ме на мира!… От тази стая тясно коридорче водеше към неговата; там Баша препречи път на малкия рицар при стълбището за стаята на девойките.
— Дано Бог утеши ваша милост и да промени сърцето на Кшиша! — извика тя с разтреперан от сълзи глас.
Той мина покрай нея, без дори да я погледне и без да каже нито дума. Внезапно го обзе безумен гняв, горчивина се надигна в гърдите му и тогава той се обърна, изправи се пред невинната Баша с променено и пълно с хаплива подигравка лице.
— Ти, ваша милост панно, обещай ръката си на Кетлинг — каза той хрипкаво, — накарай го да се влюби, а после стъпчи, разкъсай сърцето му и иди в манастир!
— Пане Михале! — извика Баша слисана.
— Наслади се, опитай целувките, а после върви да се каеш!… Дано чумата ви изтръшка!…
Това вече преля чашата за Баша. Само Бог знаеше колко себеотрицание имаше в пожеланието, което изказа на Володиовски: Бог да промени сърцето на Кшиша — и за всичко това той й се отплати с неоснователно обвинение, с подигравка, с обида точно в момента, когато тя беше готова да даде кръвта си, за да утеши този неблагодарник.
Нейната буйна като пламък душица се възмути веднага, бузите й пламнаха, розовите й ноздри се издуха и тя, без да мисли нито миг, разтърси русата си коса и извика:
— Знай, ваша милост, че не аз отивам заради Кетлинг в манастир!
След тия думи тя се затече по стъпалата и изчезна от очите на рицаря.
А той стоеше като каменен стълб, после почна да си търка очите като човек, който се буди от сън.
Изведнъж кръв нахлу в лицето му, той хвана сабята си и викна със страшен глас:
— Горко на изменника!
И след четвърт час така летеше към Варшава, та чак вятър виеше в ушите му и бучки пръст хвърчаха обилно изпод копитата на коня.
Деветнайсета глава
Видяха го как отлетя пан столникът с жена си, също и пан Заглоба — и безпокойство обзе всички сърца, та почнаха да се питат с очи какво ли е станало и къде отива.
— Велики Боже! — възкликна пани столникова. — Току-виж, че тръгнал за Дивите поля и няма да го видя никога вече през живота си!
— Или ще се затвори в манастир по примера на оная глупачка! — каза отчаяният пан Заглоба.
— Тук трябва да се действа! — добави столникът.
В тоя миг вратата се отвори и в стаята се втурна като вихър Баша, възбудена и бледа, закри очите си с длани, същевременно затропа с крака насред стаята като малко дете и запищя:
— Помощ! Спасявайте! Пан Михал замина да убие Кетлинг! Който в Бога вярва, нека да полети подир него и да го възпре! Помощ! Помощ!