Пан Володиовски

— А ти, бръмбарче, ще дойдеш ли с нас?

— Ще дойда дори в Рус! — отговори Баша рязко.

И отново настана мълчание. В такива опити за поддържане на разговора, който не искаше да върви, мина цялата закуска.

Най-сетне всички станаха. Тогава Володиовски се приближи веднага до Кшиша и каза:

— Ще трябва да поговоря насаме с ваша милост. После й подаде ръка и я изведе в съседната стая, в същата онази, която беше свидетелка на първата им целувка.

След като настани Кшиша на софата, пан Михал седна до нея и взе да я милва с ръка по косата, както би милвал малко дете.

— Кшиша! — изрече най-сетне той с мек глас. — Мина ли ти вече смущението? Ще можеш ли да ми отговаряш спокойно и с пълно съзнание?

Смущението й беше минало, освен това тя се трогна от неговата доброта, затова за пръв път вдигна към него за малко очи.

— Мога — каза тихо.

— Вярно ли е, че ти си искала да отидеш в манастир? При тия думи Кшиша сложи молитвено ръце и започна да шепне умолително:

— Не ми се сърди, ваша милост, за това, не ме проклинай, но е така!

— Кшиша! — каза Володиовски. — Достойно ли е да се погазва човешкото щастие, както ти погазваш моето? Къде е твоята дума, къде е нашата уговорка? Аз не мога да водя война с Бога, но преди всичко ще ти кажа това, което ми каза вчера пан Заглоба: че расото не може да бъде ушито от несправедливост към човека. С несправедливостта към мене няма да умножиш Божията слава, защото Господ-Бог царува над целия свят; негови са всички народи, негови са сушите и моретата, и реките, и птиците във въздуха, и горските зверове, и слънцето, и звездите; той има всичко, което можеш да си помислиш, и още повече, а аз — само тебе едничка, любима и скъпа; ти си моето щастие, ти си целият ми имот. Нима ти можеш да допуснеш, че Господ-Бог, такъв богаташ, има нужда да изтръгва едничкото съкровище на бедния воин?… Че той в своята доброта ще се съгласи на това, че ще се зарадва, че няма да се обиди?… Виж какво му даваш — себе си! Но ти си моя, защото сама ми обеща, така че ти му даваш нещо чуждо, не твое собствено; даваш му моя плач, моята болка, може би и моята смърт. Нима имаш право на такова нещо? Обсъди това в сърцето и в ума си и най-сетне попитай своята собствена съвест… Защото ако бях те обидил, ако ти бях изневерил в любовта, ако бях те забравил или си бях позволил някакви вини и престъпления — тогава разбирам. Но аз заминах, за да следя ордите, да нападам шайките, да служа на отечеството с кръвта си, със здравето и почивката си, а тебе обичах, по цели дни и нощи мислех за тебе и тъгувах за тебе както елен за вода, както птица за въздух, както дете за майка си и както родител за детето си!… И за всичко това такова посрещане ли ми приготви, такава ли награда?… Кшиша, скъпа, приятелю мой, моя любима избраница, кажи ми, откъде дойде всичко това? Кажи ми твоите основания така искрено, така откровено, както аз ти соча моите основания и моите права; остани ми вярна, не ме оставяй сам-саменичък с нещастието. Ти сама ми даде това право — не ме прави изгнаник!…