Пан Володиовски
- Автор: Сенкевич Генрик
- Серия: Trylogia #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Икономов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пан Володиовски». Краткое содержание книги:
— Я?
— Кшиша и Кетлинг са в съседната стая, а Михал отиде да се моли — отговори столникът.
Пан Заглоба влезе без никакво колебание в стаята и макар че вече знаеше всичко, повторно се смая, като видя Кетлинг и Кшиша седнали един до друг. Те скочиха силно смутени и не можеха да кажат нито дума, особено защото след пан Заглоба влезе и пан столникът с жена си.
— Целият живот няма да ми стигне да се отблагодаря на Михал! — каза най-сетне Кетлинг. — Негово дело е нашето щастие!
— Бог да ви даде щастие! — каза столникът. — Ние няма да се противопоставяме на Михал!
Кшиша се отпусна в прегръдките на пани столникова и двете се разплакаха. Пан Заглоба беше като зашеметен, Кетлинг се наведе към коленете на пан столника като син пред баща, но той го вдигна и — дали поради наплива на мислите или от стеснение — каза:
— А пан Дейма съсече пан Убиш! На Михал благодари, не на мене!
И след малко попита:
— Жено, а как й беше името на оная жена?
Но пани столникова нямаше време за отговор, защото в тоя момент се втурна Баша, по-задъхана от обикновено, по-зачервена от обикновено, с коса, паднала над очите й повече от обикновено, изтича при Кетлинг и Кшиша, приближи пръстче до очите ту на него, ту на нея и се развика:
— Аха! Добре! Въздишайте, обичайте се! Женете се! Да не мислите, че пан Михал ще остане сам на тоя свят?! Няма, защото аз ще му пристана, защото го обичам и сама му казах това. Първа му казах това, а той ме попита дали го искам, а аз му казах, че го искам повече от десет години, защото го обичам, и ще бъда най-добрата жена, и няма да го оставя никога, и ще воюваме заедно! Аз го обичах отдавна, при все че не казвах нищо, защото той ми е най-благородният, най-добрият, любимият… Сега вие си се женете, а аз ще пристана на пан Михал, дори утре… защото…
Тук Баша се задъха.
Всички я гледаха и не разбираха дали е полудяла, или говори истината; после почнаха да се споглеждат помежду си, но ето че на вратата зад Баша се появи Володиовски.
— Михале! — попита столникът, когато се съвзе и гласът му се възвърна. — Вярно ли е това, което чуваме?
На това малкият рицар отговори най-сериозно:
— Бог направи чудо и това е моята утеха, моята обич, моето най-голямо съкровище!
След тия думи Баша отново скочи към него като сърна.
И ето че маската на изумление падна от лицето на пан Заглоба, а вместо това бялата му брада се затресе, той разпери широко ръце и каза:
— За Бога, ще се разрева!… Хайдучето ми, Михале, елате тук!…
Двайсет и първа глава
Той я обичаше страшно и тя него, и им беше добре заедно, само че нямаха деца, макар да живееха вече четвърта година като съпрузи. Но пък бяха чудесни стопани. Със своите и Башините пари Володиовски купи няколко села близо до Каменец, за които плати евтино, защото по-плашливите хора вече се страхуваха от турско нашествие и с готовност разпродаваха имотите си по ония места. В тия имоти пан Михал въвеждаше войнишки ред и дисциплина, стягаше здраво неспокойното население, възстановяваше изгорените къщи, хвърляше средства за изграждане на защитни застави, в които настаняваше войници като временен гарнизон, с една дума: както по-рано защитаваше храбро страната, така сега се залови енергично да стопанисва, без обаче да изпуска сабята от ръка.
Славата на името му беше най-добрата защита на неговите имоти. С някои мурзи146 лееше вода върху сабя и се побратимяваше. Други биеше. Размирните казашки групи, непокорните татарски шайки, разбойниците от степите и бандитите от бесарабските хутори147 трепереха, като се споменеше „Малкия Сокол“ — затова стадата му от овце и коне, биволите и камилите му се движеха безопасно през степта. Дори съседите му не биваха закачани. Богатството растеше с помощта на енергичната му съпруга. Почит и човешка любов го обкръжи. Родината му даде чин, хетманът го обичаше, хотимският паша цъкаше с уста, като станеше дума за него, в Бахчисарай в далечния Крим повтаряха с уважение името му.
Стопанска дейност, война и любов — това бяха трите нишки на неговия живот.
Знойното лято на 1671 година свари семейство Володиовски в наследственото село на Баша Сокол. То беше бисер между техните имоти. Там те гощаваха шумно и по царски пан Заглоба, който, без да обръща внимание на трудностите при пътуването, нито на дълбоката си старост, ги беше посетил, за да изпълни тържественото обещание, което бе дал при венчавката на семейство Володиовски.
146
Татарски племенни князе. — Бел.прев.
147
Чифлици, малки селища, пръснати из степта. — Бел.прев.