Пан Володиовски
- Автор: Сенкевич Генрик
- Серия: Trylogia #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Икономов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пан Володиовски». Краткое содержание книги:
— Ха! Ние се тревожим — каза той, — а Михал може би си е вече вкъщи?
— Или е съсечен! — каза Баша.
И започна да се върти на бричката, като повтаряше през сълзи:
— Отрежете ми езика! Вината е моя! Вината е моя! О, Иисусе Христе! Аз сигурно ще полудея!
А Заглоба:
— Тихо, момиче! Вината не е твоя и знай, че ако някой е съсечен, това не е Михал!
— На мене ми е жал и за другия! Добре му се отплатихме за гостоприемството, няма какво да се каже. Боже! Боже!
— Това е вярно — добави пан Маковецки.
— Стига, дявол да го вземе! Кетлинг сигурно е вече по-близо до Прусия, отколкото до Варшава! Нали чухте, че е заминал. А също така, надявам се на Бога, че дори да са се срещнали с Володиовски, ще си спомнят старото приятелство, прекараната заедно служба. Та нали са яздили стреме до стреме, спали са на едно седло, заедно са ходили на разузнаване, в една кръв са топили ръцете си. В цялата войска приятелството им беше толкова славно, че наричаха Кетлинг жена на Володиовски заради неговата хубост. Невъзможно е да не си спомнят всичко това, когато се видят!
— Понякога обаче се случва и така — каза разумният столник, — че тъкмо най-голямото приятелство се превръща в най-голяма омраза. Така например в моя край пан Дейма съсече пан Убиш, с когото двайсет години беше живял в най-голяма конкордия144. Аз мога подробно да разкажа на ваша милост тая нещастна случка.
— Да беше умът ми по-спокоен, с готовност бих послушал, както с удоволствие слушам нейна милост съпругата на ваша милост, която също така има обичай да разказва най-подробно, без да пропуска и родословията; но в главата ми се вби това, което ваша милост каза за дружбата и омразата. Да пази Бог, да пази Бог да се случи такова нещо и сега!
А столникът пак подхвана:
— Единият се наричаше пан Дейма, а другият пан Убиш! И двамата достопочтени хора и комилитони145…
— Ой! Ой! Ой! — каза мрачно пан Заглоба. — Да вярваме в Божието милосърдие, че сега няма да стане така, но ако се случи, тогава Кетлинг е труп!
— Нещастие! — каза столникът след кратко мълчание. — Да, точно така! Дейма и Убиш! Като днес помня! И пак беше заради жена.
— Вечно тия жени! Най-обикновената гарга такава каша ще ти забърка, че който я изяде, запек ще го хване — измърмори Заглоба.
— Ти, ваша милост, не нападай Кшиша! — извика внезапно Баша.
А Заглоба се озъби:
— Да беше се влюбил Михал в тебе, нямаше да се случи всичко това…
С такива разговори стигнаха вкъщи. Сърцата им забиха, щом видяха светлината в прозорците, защото помислиха, че може би Володиовски се е вече върнал.
Но ги посрещна самата пани столникова, неспокойна и много загрижена. Като узна, че всички търсения са били напразни, тя се обля в сълзи и взе да се вайка, че вече няма да види брат си; Баша веднага я последва в риданията, а Заглоба също не можеше да овладее тревогата си.
— Ще тръгна още утре на разсъмване, но сам — каза той. — Може би ще узная нещо за тях.
— По-добре да търсим двамата — намеси се столникът.
— Не! Ти, ваша милост, остани при жените. Ако Кетлинг е жив, ще ви съобщя.
— За Бога! Ами че ние живеем в къщата на тоя човек! — каза отново столникът. — Утре ще трябва да намерим някаква квартира, дори в шатър да се настаним на полето, но да не живеем повече тук!
— Чакайте вести от мене, че иначе пак ще се изпогубим! — каза Заглоба. — Ако Кетлинг е съсечен…
— Говори по-тихо, ваша милост! — извика пани столникова. — Току-виж, че прислугата чуе нещо и съобщи на Кшиша, а тя и без това е ни жива, ни мъртва.
— Ще отида при нея — каза Баша.
И се затече горе. Другите останаха загрижени и смутени. Никой в цялата къща не спеше. Мисълта, че Кетлинг може да е вече труп, изпълваше със страх сърцата им. На това отгоре нощта беше задушна, тъмна, гръмотевици започнаха да ехтят и да се носят по небето, а после ярки светкавици зараздираха всеки миг мрака. Към полунощ първата буря през тая пролет се развилня над земята. Събуди се дори прислугата.
Кшиша и Баша слязоха от стаята си в столовата. Там цялата компания започна да се моли, а после седеше в мълчание, като повтаряше хорово според обичая след всеки гръм: „И словото стана плът!“
От време на време в съскането на вихъра се чуваше сякаш тропот и тогава ужасът правеше да настръхнат косите на Баша, на пани столникова и на двамата възрастни мъже, защото им се струваше, че всеки момент вратата ще се отвори и ще влезе Володиовски, изцапан с кръвта на Кетлинг.
144
Съгласие (лат.). — Бел.прев.
145
Бойни другари (от лат.). — Бел.прев.