И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
Маската беше ръчно изработена, но лепилото, хартията и мастилото бяха най-обикновени и следователно не можеха да се проследят.
Химикалът, използван при опита за убийство на Кели Морган, беше хлорин — гибелна субстанция, позната още от Първата световна война.
— Приятелка на Кейтлин спомена, че го е купил от неонацистки сайт — обясни Данс на Бенингтън.
— Съмнявам се — отвърна шефът на лабораторията. — По-скоро го е взел от нечия кухня.
— Какво?
— Използвал е домашни препарати за почистване. — Специалистът уточни, че трябват само няколко прости съставки, налични във всяка бакалия и супермаркет. — Но не намерихме шишета или бутилки, които да ни подскажат точния източник.
Нищо на местопрестъплението или около него не подсказваше къде се крие момчето.
— Дейвид намина преди малко край къщата ти.
Данс се поколеба.
— Дейвид…
— Рейнолдс. Работи при криминалистите.
Ясно — младият, напорист полицай.
— Събра клоните от задния ти двор. Но още не сме определили дали са оставени умишлено, или е съвпадение. Рейнолдс каза, че не открил други следи.
— Ранобуден е, аз поех в седем.
— Допреди два месеца пишеше глоби за превишена скорост, а сега май е хвърлил око на моето място — през смях обясни Бенингтън.
Данс му благодари и се сбогуваха.
Вгледа се безпомощно в снимката на маската. Изглеждаше ужасно — жестоко и страшно. Данс взе телефона и се обади в болницата. Представи се. Попита как е Кели Морган. „Без промяна“, уведоми я медицинската сестра. Все още била в кома. Вероятно щяла да оживее, но не се знаело кога ще дойде в съзнание и дали няма да остане инвалид.
Катрин Данс остави слушалката с въздишка.
И се ядоса.
Грабна пак телефона, намери номера в бележника си и занатиска яростно бутоните.
Ти Джей забеляза настървението, потупа Джон Боулинг по ръката и прошепна:
— Олеле!
Джеймс Чилтън отговори при третото позвъняване.
— Катрин Данс е. От Бюрото по разследване.
Кратка пауза. Чилтън явно си спомни коя е… и се зачуди защо го безпокои отново.
— Здравейте, агент Данс. Разбрах за новия случай.
— По същество, господин Чилтън. Спасихме жертвата — гимназистка — проследявайки псевдонима й. Отне ни много време и усилия да разберем самоличността и адреса й. Пристигнахме в дома й половин час преди да умре. Спасихме я, но е в кома и може да не се възстанови.
— Наистина съжалявам.
— По всичко личи, че нападенията ще продължат. — Данс му каза за откраднатите букети.
— Дванайсет? — смая се той.
— Няма да спре, докато не си разчисти сметките с всички, които са го нападали в блога. Пак ще ви помоля да ни дадете интернет адресите на участниците във форума.
— Отказвам.
По дяволите! Данс се разтрепери от гняв.
— Ако го направя, ще злоупотребя с доверието им. Не мога да предам читателите си.
Старата песен…
— Вижте… — измърмори Катрин.
— Изслушайте ме, агент Данс… Запишете си името на хоста ми — „Сентрал Калифорния Интернет Сървисис“. В Сан Хосе. — Той й продиктува адреса и телефонния номер.
— Ще им позвъня да им съобщя, че не възразявам да ви дадат адресите на всички, писали в блога. Но не отговарям, ако поискат съдебна заповед. Това си е тяхна работа.
Данс замълча. Не беше запозната с техническата страна, но той явно се беше съгласил да изпълни молбата й, спасявайки същевременно журналистическата си чест.
— Благодаря.
Затвори телефона и подвикна на Боулинг:
— Май имаме шанс да узнаем интернет адресите.
— Какво?
— Чилтън си промени мнението.
— Страхотно! — усмихна се той като момченце, сдобило се с билети за важен футболен мач.
Данс изчака малко и се обади на компанията в Сан Хосе. Съмняваше се, че Чилтън е разговарял с тях и ще й предоставят информацията без съдебна битка. За нейна изненада обаче представителят на компанията каза: