Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
— Няма да ми позволи — с усмивка потвърди Женя. — Ето защо, ако някой реши да ме ухажва, може да бъде спокоен — няма да настоявам за брак. Татко ще бъде категорично против. Та нали хората не се женят за малки момиченца, с тях може да се поддържа само приятелство.
Това според нея беше малко в повече праволинейно, но в края на краищата Игор пръв заговори за омъжване. А информацията щеше да е тъкмо на място — Женя вече беше забелязала, че Игор не носи халка. Беше забелязала също, че той крадешком разглежда стаята й, изучава книгите на рафта, и се бе зарадвала, че баща й от малка я приучи да поддържа ред и безупречна чистота в жилището. Беше се стигало дотам, че във влажно време или зиме бе карал Женя да мие подметките на обувките си на чешмата, та на пода в антрето да не остават следи и кални капки. Да не говорим, че из целия апартамент би било трудно да се намери дори една прашинка или предмет не на мястото си. Какво пък, да се надяваме, че това ще направи на Игор добро впечатление. Да можеше освен това да изтрие от паметта му глупашкия детински вид, в който се появи пред него при запознаването им! Може би трябваше да се оплаче от баща си, да му разкаже за майка си, за Раечка, за идиотската теория за лошата наследственост, която баща й си бе измислил и затова й забраняваше всичко, което нормалните родители разрешават на децата си, та Игор да изпита съчувствие към нея? Не, тя постъпва правилно — оплакват се само малките деца, а големите момичета трябва да проявяват разбиране и мъдрост. Колкото по-разумно се държи, толкова по-бързо Игор ще разбере, че тя отдавна не е дете.
— Благодаря ви, Женя. — Игор стана и пристъпи към вратата. — Разказахте ми всичко много подробно. Но вашата помощ ще ни е нужна още. Ще можете ли утре сутринта да дойдете на „Петровка“?
— При вас ли? — неволно изтърси Женя, която от радост изгуби контрол над себе си.
— Не съвсем. Ще ви заведат в лабораторията и там по вашите думи ще бъде съставен композиционен портрет на този човек. От утре нататък на всички изяви на група „Би Би Си“ ще присъстват наши служители, които ще се опитат да намерят престъпника. За целта всеки от тях трябва да носи със себе си нещо като фоторобот.
— А вие ще бъдете ли там? — настойчиво попита тя.
Игор сви рамене.
— Не знам. Това не зависи от мен. Но вие не се страхувайте, Женечка, и без мен там никой няма да ви стори нищо лошо.
„Женечка… Никой няма да ви стори нищо лошо…“ Какви ги говори той? Нима това е важното? Държи се с нея като с малко дете, което се страхува от чуждия чичко. Нима всичко беше напразно, нима Игор също като баща й продължава да я смята за дете? Тя толкова се стара, положи такива усилия, дори защити баща си, вместо да каже цялата истина за кошмара, в който е принудена да живее… и излиза, че е било напразно? Не, не бива да допусне всичко да свърши така безславно и глупаво, трябва спешно да оправи нещата. И отново да се постарае да изглежда разумна и сериозна.
— Вие не ме разбрахте, Игор Валентинович — строго произнесе Женя. — Нали ви разказах за баща си, а вие нищо не сте разбрали. Ако кажа, че утре трябва да отида в милицията именно при вас, татко спокойно ще ме пусне, защото сега и двамата ви познаваме. Но ако трябва да отида при съвършено непознати хора, той ще започне да настоява непременно да ме придружи, защото именно той ще се страхува там да не ми сторят нещо лошо.
— И какво лошо има в това? Елате двамата — предложи Игор. — Аз ще предупредя, че ще бъдете двама, за да ви издадат пропуски.
— Утре татко има отговорни делови срещи, ще трябва да ги отмени. Това първо.
— А второ?
— Второ, на мен ще ми бъде много трудно да общувам с вашите служители в присъствието на татко. Те ще ме гледат и ще се чудят защо се държа като дете, защо съм дошла с баща си, сякаш съм на десет години, и защо този баща контролира всяка моя дума. И ако вашите колеги започнат да ми задават въпроси, не мога да бъда откровена с тях.
Игор помисли малко, после кимна.
— Какво пък, сериозни аргументи. Добре, хайде да кажем на баща ви, че ще дойдете лично при мен.
Тоест как така „хайде да кажем“? Не, без такива увъртания. Никакви „хайде да кажем“ — тя трябва да направи така, че утре наистина отново да види Игор. Но как да го направи? Женя трескаво се опитваше да измисли нещо, но нищо не й хрумваше. Добре, нека да е така, важното е да уреди баща й да не се помъкне с нея на „Петровка“, а там тя ще измисли нещо. Пред нея са половин ден и цяла нощ, може да намери някакво решение.