Когато боговете се смеят

Неистинската жена на Владимир също се изпари нанякъде през тези години, на нейно място идваха други, наричани просто „приятелки“, свързани с Околович от уж чисто делови интереси или от съвместната им работа в театъра. После приятелките взеха да се появяват все по-рядко и по-рядко, но не защото Светлана ги пропъждаше, а защото самият Владимир престана да ги допуска до себе си. С времето той бе разбрал, че Света е единственият източник на неговото съществуване, без нея той просто ще умре от глад. Така че не бива да я ядосва. Пиеше все повече и повече, в края на краищата безславно го изгониха от театъра. Околович се опита да измисли някакви невероятни перспективи, някакви шоуспектакли, които да поставя сам и в които да играе главната роля — с това можел да спечели луди пари и отново да стане богат и прочут. За целта обаче бяха нужни средства. Света даваше пари, даваше, колкото можеше, но тези пари все не стигаха, затова проектът се отлагаше или не можеше да се състои, защото парите се оказваха необходими вчера, а днес актрисата, която трябвало да участва в проекта заедно с Околович, подписала договор и заминала на снимки в чужбина. Или се намираше някаква друга причина. Виновна за неуспеха, то се знае, се оказваше Светлана, защото именно тя не е могла да осигури навреме нужната сума. Това беше несправедливо от всяка гледна точка, само не и от гледната точка на самата Светлана.

„Ние носим отговорност за онези, които сме опитомили“ — бе писал Екзюпери и Светлана смяташе, че това е абсолютно вярно. Тя не си правеше труда да се замисля, че всъщност не тя „опитомяваше“ Владимир, а той нея. Тя просто беше сигурна, че щом обича този човек и иска да бъде до него, нейно свято задължение е, каквото и да става, да му помага във всичко и при всякакви обстоятелства. Околович се пропиваше, това беше очевидно дори за нея — влюбена и необективна. Можеше да спре този процес само по един начин: като му помогне да си стъпи на краката и да се заеме с работата, която обича. Само интересната и перспективна работа може да откъсне човека от алкохола. Щом за това са нужни пари, значи нейна задача е да намери тези пари, каквото и да й струва това. Трябваше също да поддържа Владимир във форма, да го храни и облича, за да не се срине той окончателно и да не заприлича на безпризорен алкохолик — инак никой нямаше да се занимава с него. Нещо повече, тя трябваше да храни не само него, но и всички, които му ходеха на гости или с които той се срещаше за различни разговори във връзка с проекта. Ако такава среща се провеждаше в дома на Околович, тя бе длъжна да осигури трапезата и напитките, ако пък за разговорите трябваше да се отиде на ресторант, нейно задължение беше да плати сметката. Че как иначе? Нали Светлана се стреми да му помогне, а самият Владимир няма пари!