Когато боговете се смеят

— Но аз те обичам — отговаряше с недоумение Игор на всички нейни опити да му обясни, че й е нужно неговото внимание.

Той наистина я обичаше и го доказваше всеки ден в леглото в продължение на десет години. Като жена тя му беше интересна и с годините този интерес не само не се изгуби, но дори се изостри. Но на нея, на Алиса, изобщо не й беше нужен такъв неудържим секс. Не твърде темпераментна по природа, тя най-много ценеше приятелското общуване и беше готова всеки момент да се откаже от любовните наслади в замяна на възможността да си поговорят. А Игор не разговаряше с нея. Той четеше вестници, гледаше телевизия или просто мислеше за нещо свое, вперил очи в стената.

Юлка беше вече деветгодишна ученичка и тя нямаше какво особено да му разкаже дори за нея. Че е донесла две отлични и една много добра оценка, че е здрава, че идущата седмица ще има родителска среща. И толкоз. За какво й е на Алиса такъв семеен живот? Защо да пере ризите и да готви на мъж, който вижда у нея само красивото тяло и не забелязва нищо друго? Това е унизително за нея, та нали тя е човек, личност, а не предмет. Студено й е в това семейство, студено и самотно. Вече не иска да живее с Игор, няма смисъл.