Когато боговете се смеят

Успя да го завлече в банята. Света се съблече и също застана под прохладната вода. „Господи — мислеше си тя с умиление, нежно движейки насапунисаната гъба по гърба, ръцете и корема му, — колко е хубав! Колко е красив! Колко е прекрасен, строен, дългокрак, широкоплещест, каква гъста коса има, какъв изваян профил! И колко е талантлив! На света няма по-добър от него! Колко съм щастлива, че мога да бъда до него“. В този момент тя изобщо не разчиташе да пробуди у него сексуален интерес, макар че ситуацията беше повече от предразполагаща към това. Света не обичаше да прави любов с нетрезви мъже. Разбира се, много пъти й се налагаше да го прави, но това беше, когато „печелеше“ пари за Володя със своите любовници, готови да я направят своя държанка. Тя знаеше, че трябва, затова търпеше. Виж, с Володя всичко беше другояче и тя никога не би го унизила, изтърпявайки мълчаливо неговите ласки и преструвайки се, че изпитва удоволствие. Ето защо сега, застанала до него под душа, тя дори не си помисли колко е обидно това: ето я пред него, толкова красива, гола, млада, любяща, а той дори не й обръща внимание и не реагира. Тъй като светлите моменти, в които Околович беше трезвен, се случваха напоследък все по-рядко, тяхната близост придоби характер на епизодични, приблизително веднъж на два-три месеца кратковременни (до следващата бутилка) лумвания, но Светлана се радваше и на това. Когато намери пари за проекта на Володя, когато му помогне да го осъществи, когато Володя си стъпи на краката и престане да пиянства — тогава ще започне нейният истински живот, изпълнен с радост, любов и секс. А сега може и да почака. Тя има цел и в името на тази цел Света е готова на всякакви жертви.

Тя незабелязано въртеше дръжката на крана и правеше водата все по-студена, докато най-сетне не й се стори, че погледът на Околович стана по-осмислен, а гласът — по-сигурен. Самата тя отдавна бе премръзнала и кожата й бе настръхнала, но мъжествено търпеше студа.

— Готово — радостно каза тя, докато го разтриваше с хавлиената кърпа, — а сега все пак ще направя кафе. Трябва да се стоплим, инак ще настинем.

— Трябва да се топлим по друг начин — изкиска се Владимир.

Той игриво я щипна по задника, но този жест не можеше да измами Светлана. Тя знаеше със сигурност, че той има предвид не леглото, а чашка коняк. Нежно го погали по рамото и го целуна.

— Потърпи, Володенка, след като се срещнеш с твоя продуцент и двамата се разберете за всичко, ще си пийнем, ще отпразнуваме успеха.