Когато боговете се смеят

— Ще кажете ли на Игор, че сте идвали при мен?

Настя и Юрий се спогледаха. Наистина, да му кажат ли, или да не му казват? Не бяха мислили за това предварително.

— Всъщност не смятахме — неуверено подзе Коротков. — Но ако ти искаш, ще му кажем.

— Няма смисъл — отговори решително Алиса. — Не му казвайте. Ще му стане неприятно, че някой се бърка в живота му. И аз нищо няма да му кажа. Още повече че и без това практически не разговаряме, освен да разменим по някоя дума за Юлка. Е, всичко хубаво.

Когато излязоха от блока, Настя и Коротков известно време вървяха мълчаливо към колата на Юра.

— Е, какво ще кажеш? — попита той най-сетне, докато палеше автомобила.

— Ами нищо няма да кажа — разсеяно отговори Настя. — Тъжна работа. Жал ми е за Игор. Жал ми е за Алиса. Но тя е права — няма трети вариант, някой от тях трябва да пожертва интересите си — или тя, или той. Е, ти защо смяташ, че трябва да се жертва именно тя, а не Игор?

— Защото е съпруга на детектив, а съпруга на детектив е професия, която предполага постоянна саможертва.

— Я стига си дрънкал глупости! — ядоса се Настя. — Какво общо има тук съпругата на детектив? Дори Игор да беше водопроводчик и да се държеше като всички порядъчни съпрузи, Алиса пак щеше да има същите проблеми. Защото в случая работата не е в професията, а в характера на човека. Самият Игор не се нуждае от човешка топлина и затова не е готов да дава от своята на другите, това е всичко. А дали е детектив, или не е детектив — това няма никакво значение.

— Така ли?

Коротков се обърна към нея и присви очи.

— А ти никога ли не си помисляла, че Игор не общува вкъщи с жена си именно защото е детектив? Че също така не може и не иска да слуша дърдорене за рюшове и полички именно защото цял ден си е имал работа с трупове, убийци, кръв и сълзи? Какво, за всичките тия прелести ли да й говори? Има три категории хора, за които не съществува понятието „край на работното време“: това са творците, научните работници и детективите. Техните глави непрестанно са заети с това, което вършат в момента, те не могат да изключат, продължават да работят дори когато са си вкъщи пред телевизора. Защото утре детективът трябва от сутринта да хукне да издирва човек, с когото е необходимо да проведе разговор, и то така, че да изчовърка нужната му информация. За такъв разговор той трябва да се подготвя, предварително да го премисля, да събере в една шепа всичко, което знае за съответния човек, да прехвърли всички възможни варианти за развитие на ситуацията и предварително да реши как да се държи при един или друг вариант, така че разговорът да даде резултат и всичко това да не се окаже напразно пропиляно време, а задачата — неизпълнена. И ето че този детектив си седи в кухнята, дъвче кюфте и мисли, мисли, мисли, а жена му чурулика до него, чурулика, чурулика… Как ти се вижда тази картинка?